Old/New Testament
21 (A)Подир тия събития ето що се случи: изреелецът Навутей имаше в Изреел лозе до двореца на самарийския цар Ахава.
2 (B)Ахав каза на Навутея, думайки: дай ми лозето си; то ще ми бъде овощник, понеже е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам лозе по-хубаво от това, или, ако обичаш, ще ти дам сребро, колкото то струва.
3 (C)Ала Навутей отговори на Ахава: да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си.
4 Ахав се върна у дома си развълнуван и огорчен от думите, що му бе казал изреелецът Навутей, думайки: няма да ти дам наследството от бащите си. Духом смутен, легна на постелката си, обърна си лицето и не яде хляб.
5 При него влезе жена му Иезавел и му каза: защо си смутен духом, че и хляб не ядеш?
6 Той ѝ отговори: когато заговорих на изреелеца Навутея и му казах: дай ми лозето си срещу сребро, или, ако обичаш, да ти дам друго лозе вместо него, – той ми отговори: не ти давам лозето си, наследството от бащите ми.
7 (D)Тогава жена му Иезавел му рече: какво царство ще бъде у Израиля, ако ти тъй постъпваш? Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти доставя лозето на изреелеца Навутея.
8 И тя написа писма от името на Ахава, запечата ги с неговия печат и ги изпрати до старейшините и големците, които живееха с Навутея, в града му.
9 В писмата тя пишеше тъй: обявете пост и поставете Навутея начело на народа;
10 (E)и срещу него турете двама негодници, които да свидетелствуват против него и да кажат: ти хули Бога и царя; и след това изведете го и го убийте с камъни, та да умре.
11 Тогава мъжете на неговия град, стареите и големците, които живееха в града му, направиха, както бе им заповядала Иезавел, тъй, както бе написано в писмото, що бе изпратила до тях.
12 Обявиха пост и поставиха Навутея начело на народа;
13 (F)па се изстъпиха двама негодници, седнаха срещу него и свидетелствуваха против него пред народа и думаха: Навутей хули Бога и царя. Па го изведоха вън от града, убиха го с камъни, и той умря.
14 Пратиха да кажат на Иезавел: Навутей биде убит с камъни и умря.
15 (G)Като чу, че Навутей е убит с камъни и умрял, Иезавел рече на Ахава: стани и завладей лозето на изреелеца Навутея, който не искаше да ти го даде за сребро, понеже Навутея няма между живите, той умря.
16 Като чу, че (изреелецът) Навутей бил убит, Ахав (раздра дрехите си, надяна вретище, а след това) стана да отиде на лозето на изреелеца Навутея и да го завладее.
17 И биде слово Господне към Тесвитеца Илия:
18 стани и посрещни израилския цар Ахава, който е в Самария, – ето, сега е в лозето на Навутея, дето е дошъл да го завладее,
19 (H)и му речи: тъй говори Господ: ти си убил, и още стъпваш в наследство! И му речи: тъй говори Господ: на онова място, дето псета лизаха Навутеевата кръв, псета ще лижат и твоята кръв.
20 (I)Ахав каза на Илия: ти ме намери, мой враже! Той каза: намерих, понеже ти се предаде да вършиш, каквото е неугодно пред очите на Господа (и да Го дразниш);
21 (J)(тъй говори Господ:) ето, ще ти напратя беди, ще измета след тебе и ще изтребя у Ахава и което до стена мочи, и що е затворено и изоставено у Израиля;
22 (K)и ще постъпя с твоя дом тъй, както постъпих с дома на Наватовия син Иеровоам и с дома на Ахиевия син Вааса, за оскърблението, с което ти Ме раздразни и вкара в грях Израиля.
23 (L)Също и за Иезавел Господ каза: псета ще изядат Иезавел зад изреелската стена;
24 (M)който от Ахавовия дом умре в града, него псета ще изядат, а който умре в полето, него птици небесни ще изкълват;
25 (N)не е имало още такъв като Ахава, който да се е предавал да върши, каквото е неугодно пред очите на Господа, към което го подучваше жена му Иезавел;
26 (O)той постъпваше твърде гнусно, следвайки идолите, както правеха амореите, които Господ изгони пред лицето на Израилевите синове.
27 Като изслуша всички тия думи, Ахав (се умили пред Господа, ходеше, и плачеше) раздра дрехите си, покри тялото си с вретище, постеше и спеше във вретище, и ходеше печален.
28 И биде слово Господне към Илия Тесвитеца (за Ахава). И Господ рече:
29 (P)виждаш ли, как се смири Ахав пред Мене? Задето се смири пред Мене, Аз няма да му напратя беди в негови дни, но в дните на сина му ще напратя беди върху неговия дом.
22 Минаха се три години без да има война между Сирия и Израил.
2 (Q)На третата година иудейският цар Иосафат отиде при израилския цар.
3 (R)Израилският цар каза на слугите си: знаете ли, че Рамот Галаадски е наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския цар.
4 (S)И рече на Иосафата: ще дойдеш ли с мене на война против Рамот Галаадски? Иосафат отговори на израилския цар: както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите.
5 (T)Иосафат рече на израилския цар: попитай днес, какво ще каже Господ.
6 (U)Израилският цар събра пророците до четиристотин души – и ги попита: да ида ли на война против Рамот Галаадски или не? Те отговориха: иди, Господ ще го предаде в ръцете на царя.
7 (V)Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа?
8 (W)Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, – той е Иемвлаевият син Михей. Иосафат каза: царю, не говори тъй.
9 Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей.
10 Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария, и всички пророци пророкуваха пред тях.
11 (X)Хенаановият син Седекия си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци, докле ги изтребиш.
12 И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски; ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
13 (Y)Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея, му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро.
14 (Z)Михей отговори: жив ми Господ! Ще изрека онова, което ми каже Господ.
15 (AA)И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
16 (AB)Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа.
17 (AC)Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си.
18 (AD)Израилският цар рече Иосафату: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо?
19 (AE)И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво;
20 и Господ рече: кой би склонил Ахава да иде и падне в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, а други – инак;
21 (AF)един дух се изстъпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво?
22 (AG)Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй.
23 (AH)И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо.
24 (AI)А Хенаановият син Седекия се доближи, удари Михея по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе?
25 (AJ)Михей отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш.
26 Тогава израилският цар каза: вземете Михея и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса
27 (AK)и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром.
28 Михей каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде!
29 (AL)Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, тръгнаха за Рамот Галаадски.
30 (AM)Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой.
31 Сирийският цар заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки: не се бийте ни то с малък, нито с голям, а само с израилския цар.
32 (AN)Колесничните началници, като видяха Иосафата, помислиха: бездруго, това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат завика.
33 Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него.
34 (AO)А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен.
35 (AP)Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата.
36 И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой – в земята си.
37 Царят умря и биде докаран в Самария, и погребаха царя в Самария.
38 (AQ)Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече.
39 (AR)Другите дела на Ахава, всичко, що е направил, и къщата от слонова кост, що е съградил, и всички градове, що е построил, са описани в летописите на израилските царе.
40 Ахав почина при отците си, и вместо него се възцари син му Охозия.
41 (AS)Иосафат, син Асов, се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава.
42 Иосафат беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, Салаилева дъщеря.
43 (AT)Във всичко той вървеше по пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа. Само оброчищата не бяха отменени. Народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
44 (AU)Иосафат сключи мир с израилския цар.
45 (AV)Останалите дела на Иосафата и подвизите му, каквито е извършил, и как е воювал, са описани в летописите на иудейските царе.
46 (AW)И колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса, той изтреби от земята.
47 (AX)В Идумея тогава нямаше цар; имаше царски наместник.
48 (AY)(Цар) Иосафат построи кораби на морето, за да ходи в Офир за злато; но те не стигнаха дотам, понеже се разбиха в Ецион-Гавер.
49 (AZ)Тогава Ахавовият син Охозия каза на Иосафата: нека моите слуги отидат на кораби с твоите. Но Иосафат се не съгласи.
50 (BA)Иосафат почина при отците си, и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иорам.
51 Ахавовият син Охозия се възцари в Самария над Израиля в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува над израилтяните (в Самария) две години
52 (BB)и върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си и по пътя на Наватовия син Иеровоама, който вкара в грях Израиля:
53 (BC)той служеше на Ваала, покланяше му се и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му.
26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
30 (A)Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33 (B)И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34 (C)А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42 (D)И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 (E)Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
50 (F)И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
56 (G)и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.