Old/New Testament
21 (A)В дните на Давида имаше по земята три години глад, година след година. Давид попита Господа. И Господ каза: това е поради Саула и кръвнишкия му дом, задето изби гаваонци.
2 (B)Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонци бяха не от Израилевите синове, а остатъци от аморейци; израилтяните им бяха дали клетва, ала Саул искаше да ги изтреби от ревност към потомците на Израиля и на Иуда.
3 И Давид каза на гаваонците: какво да направя за вас и с какво да ви примиря, за да благословите наследието Господне?
4 Гаваонците му отговориха: не ни трябва ни сребро, ни злато от Саула, ни от неговия дом, не ни трябва и да се убива кой да е от Израиля. Той попита: а какво искате? Аз ще сторя за вас.
5 Те отговориха на царя: от оня човек, който ни погубваше и искаше да ни изтреби, та да ни няма ни в един от Израилевите предели, –
6 (C)от неговите потомци предай ни седем души, и ние ще ги обесим (посред бял ден) пред Господа в Гива, град на Саула, избраника Господен. И царят каза: ще предам.
7 (D)Но царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана, Сауловия син, поради клетвата в името Господне, която беше между тях, между Давида и Сауловия син Ионатана.
8 (E)И царят взе Армона и Мемфивостея, двамата синове на Рицпа, дъщеря на Айя, които тя бе родила на Саула, и петте синове на Мелхола, Саулова дъщеря, които бе родила на Адриела, син на мехолатеца Верзелия,
9 и ги предаде в ръцете на гаваонците, и те ги обесиха (посред бял ден) на планината пред Господа. И загинаха всички тия седем души заедно; те бяха погубени в първите дни на жетвата, начало на ечемичната жетва.
10 Тогава Рицпа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла си го на оная планина и седя отначало на жетвата, докле се изляха върху тях от небето Божиите води, и не оставяше да се докоснат до тях дене птиците небесни и ноще – полските зверове.
11 И обадиха на Давида, какво е сторила Рицпа, дъщеря на Айя, Саулова наложница. (И те изтляха; прибра ги Дан. син на Иоя, от потомците на исполините.)
12 (F)Давид отиде, та прибра костите на Саула и костите на сина му Ионатана от жителите на Иавис Галаадски, които ги бяха тайно взели от стъгдата на Бет-Сан, дето филистимци ги бяха обесили, когато филистимци убиха Саула в Гелвуя.
13 Той пренесе оттам костите на Саула и костите на сина му Ионатана; и събраха костите на обесените (посред бял ден).
14 (G)И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана, (и костите на обесените посред бял ден) в земята Вениаминова, в Цела, в гроба на баща му Киса. И извършиха всичко, което царят бе заповядал. И след това Бог се смили над страната.
15 И захвана се пак война между филистимци и израилтяни. И излезе Давид и слугите му с него и воюваха с филистимци; и Давид се умори.
16 Тогава Иесвий, един от Рефаимовите потомци, чието копие тежеше триста сикли мед и който бе препасан с нов меч, искаше да погуби Давида.
17 (H)Но Авеса, Саруев син, му помогна, (и Авеса избави Давида) и удари филистимеца и го уби. Тогава Давидовите люде се заклеха и казаха: ти няма вече да излезеш с нас на война, за да не угасне светилото Израилево.
18 (I)Сетне пак имаше война с филистимци в Гоб; тогава хушатецът Совохай уби Сафута, един от Рефаимовите потомци.
19 (J)Стана и друга битка в Гоб; тогава Елханан, синът на Ягаре-Оргима Витлеемски, уби гетеца Голиата, комуто дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно.
20 (K)Стана още една битка в Гет; и там имаше един едър човек, тъй също от Рефаимовите потомци, с по шест пръсти на ръцете и на нозете, всичко двайсет и четири.
21 (L)Той хулеше израилтяните; но Ионатан, син на Сафая, Давидовия брат, го уби.
22 Тия четирмата бяха от рода на Рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и на слугите му.
22 И Давид възпя песен Господу в деня, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саула, като каза:
2 (M)Господ е моя твърдиня, моя крепост и мой избавител.
3 (N)Моят Бог е моя скала; Нему се уповавам; мой щит, рог на моето спасение, моя защита и мое прибежище; Спасителю мой, Ти ме избави от беди!
4 Ще призова всехвалния Господа и от враговете си ще се избавя.
5 Вълни на смъртта ме обгърнаха, и потоци от беззаконие ме уплашиха;
6 (O)вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха.
7 Но в стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя (свет) чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му.
8 (P)Потресе се, разклати се земята, трепнаха и се разлюляха основите небесни, защото се разгневи (Господ на тях).
9 (Q)Дигна се дим от гнева Му и поядащ огън от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.
10 Той наведе небесата и слезе; и мрак беше под нозете Му;
11 седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле;
12 (R)и с мрак се покри като с шатра, като сгъсти водите на облаците небесни;
13 от блясъка пред Него разпаляха се огнени въглени.
14 (S)Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас;
15 (T)пусна стрели и ги разпръсна; блясна със светкавица и ги изтреби.
16 Разкриха се изворите морски, показаха се основите на вселената от страшния глас на Господа, от духването на духа на Неговия гняв.
17 (U)Простря Той ръка от височините, хвана ме и ме извлече из големите води;
18 избави ме от силния ми враг, от ония, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.
19 Те въстанаха против мене в деня на моята неволя; но Господ ми бе опора
20 (V)и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.
21 (W)Въздаде ми Господ според моята правда, възнагради ме според чистотата на ръцете ми.
22 Защото аз пазих пътищата Господни и не бях нечестив пред моя Бог,
23 понеже всичките Му заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах,
24 бях непорочен пред Него и се пазех да не съгреша.
25 (X)И Господ ми въздаде според моята правда, според чистотата ми пред Неговите очи.
26 С милостивия Ти постъпваш милостивно, с искрения мъж – искрено,
27 с чистия – чисто, а с лукавия – според лукавството му.
28 (Y)Ти спасяваш угнетените и с погледа Си унижаваш горделивите.
29 (Z)Ти, Господи, си мое светило; Господ просветлява моята тъмнина.
30 С Тебе поразявам войска; с моя Бог прескачам стена.
31 Бог! – непорочен е Неговият път, чисто е словото Господне, Той е щит за всички, които се надяват Нему,
32 (AA)защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме препасва със сила, приготвя ми верен път;
34 прави ми нозете като на елен, и поставя ме на висини;
35 (AB)учи ръцете ми на бой, и напряга мишците ми като меден лък.
36 (AC)Ти ми даваш щита на Твоето спасение, и Твоята милост ме възвеличава.
37 Ти разширяваш крачките ми под мене, и моите нозе се не люлеят.
38 Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа;
39 (AD)изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми.
40 Ти ме препасваш със сила за бой и поваляш отпреде ми въставащите против мене;
41 (AE)Ти обръщаш към мене гърба на моите врагове, и аз изтребвам ония, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави, – към Господа, ала Той ги не чува.
43 (AF)Стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.
44 (AG)Ти ме избави от буната на моя народ; Ти ме запази, за да бъда глава над другородци; народ, който не познавах, ми слугува.
45 Другородци ме ласкаят; щом чуят за мене, ми се покоряват.
46 Другородците бледнеят и треперят в своите крепости.
47 (AH)Жив е Господ и благословен моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог, прибежище на моето спасение,
48 Бог, Който отмъстява за мене, Който ми покорява народите
49 и Който ме избавя от враговете ми! Над ония, които въстават против мене, Ти ме въздигна; Ти ме избави от жестокия човек.
50 (AI)Затова ще прославя Тебе, Господи, между езичниците, и ще възпея Твоето име, –
51 (AJ)Тебе, Който славно избавяш Своя цар и правиш милост на помазаника Си Давида и на потомството му довеки.
24 (A)Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28 (B)Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
31 (C)И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:
32 (D)понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
35 (E)А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.