Old/New Testament
ВЪЗЦАРЯВАНЕ НА ДАВИД
Вестта за смъртта на Саул
1 (A)След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,
2 (B)на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.
3 Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израилевия стан се отървах.
4 Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.
5 Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?
6 (C)Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.
7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.
8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.
9 Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.
10 (D)И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.
11 (E)Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.
12 Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч.
13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
14 (F)Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?
15 (G)И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.
16 (H)Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник.
Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан
17 След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите
18 (I)(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):
19 (J)Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните[a] места на полето ти!
Как паднаха силните.
20 (K)Не възвестявайте това в Гет,
не го прогласявайте по улиците на Аскалон,
за да не се зарадват филистимските дъщери,
за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
21 (L)Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас,
нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви;
защото там беше захвърлен щитът на силните,
щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.
22 (M)От кръвта на убитите,
от мазнината на силните
лъкът Йонатанов не се връщаше назад
и мечът Саулов не се връщаше празен.
23 (N)Саул и Йонатан
се обичаха и се разбираха през живота си
и в смъртта си не се разделиха;
по-леки бяха от орлите,
по-силни от лъвовете.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в червено с украшения,
който слагаше златни украшения по дрехите ви.
25 Как паднаха силните сред боя!
Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.
26 (O)Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой!
Много скъп ми беше ти;
твоята любов към мене беше чудесна,
превъзхождаше любовта на жените.
27 (P)Как паднаха силните
и погинаха бойните оръжия!
Помазване на Давид за цар над Юдея
2 (Q)След това Давид се допита до Господа с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И Господ му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон.
2 (R)И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.
3 (S)Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове.
4 (T)Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом.И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.
5 (U)Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте.
6 (V)Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това.
7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.
Война между Юдея и Израил
8 (W)Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим,
9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил
10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува̀ две години); но Юдовият дом последва Давид.
11 (X)А времето, през което Давид царува̀ в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.
12 (Y)И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.
13 (Z)Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.
14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.
15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.
16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим[b], което е в Гаваон.
17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.
18 (AA)И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо[c] като полска сърна.
19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.
20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.
21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.
22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?
23 (AB)Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха.
24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.
25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.
26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?
27 (AC)А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си.
28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече.
29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.
30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.
31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.
32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
Христос изцелява в събота
14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.
2 И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.
3 (A)И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?
4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.
5 (B)И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?
6 И не можаха да отговорят на това.
За гостите и домакините
7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:
8 (C)Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб
9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.
10 (D)Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.
11 (E)Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 (F)Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.
13 (G)А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.
Притча за поканените на голямата вечеря
15 (H)И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 (I)А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 (J)И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.
18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.
20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.
21 (K)И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.
23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 (L)защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.