Old/New Testament
27 И Давид рече в сърцето си: ще падна някога в ръцете на Саула; за мене нищо по-добро, освен да побягна във филистимската земя; и Саул ще престане да ме търси вече по всички Израилски предели, и аз ще се избавя от ръцете му.
2 (A)И Давид стана и отиде, той и шестстотин мъже, които бяха с него, при гетския цар Анхуса, син Моахов.
3 (B)И Давид живееше при Анхуса в Гет, той и людете му, всеки с челядта си. Давид и двете му жени – изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена.
4 Обадиха на Саула, че Давид побягнал в Гет, и той вече го не търси.
5 И Давид рече на Анхуса: ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един малък град, и аз ще живея там; защо твоят раб да живее в царския град заедно с тебе?
6 (C)Тогава Анхус му даде Секелаг; затова Секелаг и остана за царете иудейски доднес.
7 (D)Всичкото време, което Давид прекара във филистимската страна, беше година и четири месеца.
8 (E)И Давид излизаше с людете си и нападаше гесурци и гирзейци и амаликитци, които отдавна наседяха тая страна до Сур и дори до Египетската земя.
9 (F)И Давид опустошаваше оная страна и не оставяше живи ни мъже, ни жени, и откарваше овци и волове, и осли и камили и дрехи, и се завръщаше и дохаждаше при Анхуса.
10 И Анхус попита Давида: къде нападнахте сега? Давид отговори: към юг на Иудея, към юг на Иерахмеел и към юг на Кенея.
11 И Давид не оставяше живи ни мъже, ни жени, и не ги довеждаше в Гет, думайки: те могат да ни наклеветят, като кажат: това и това стори Давид, и такива му са постъпките през всичко време, докле живееше във филистимската страна.
12 И Анхус се довери на Давида, като си каза: той стана омразен на народа си Израиля и ще ми бъде слуга довека.
28 (G)В това време филистимците събраха войските си за война, за да воюват с Израиля. И Анхус рече на Давида: да ти бъде известно, че ти ще тръгнеш с мене в опълчението, ти и твоите люде.
2 И Давид рече на Анхуса: сега ще узнаеш, какво ще стори твоят раб. Анхус пък каза на Давида: затова ще те направя пазител на моята глава през всичко време.
3 (H)Самуил бе умрял, и оплакваха го всички израилтяни и го погребаха в Рама, в неговия град. А Саул беше изгонил магьосниците и гадателите из страната.
4 (I)Събраха се филистимците и отидоха, та разположиха стан в Сонам; събра и Саул целия народ израилски и разположиха стан в Гелвуя.
5 И Саул видя филистимския стан и се уплаши, и силно му трепна сърцето.
6 (J)Тогава Саул попита Господа; но Господ му не отговаряше ни насъне, ни чрез урим, ни чрез пророците.
7 (K)И рече Саул на слугите си: намерете ми жена магьосница, и аз ще ида при нея и ще я попитам. И отговориха му неговите слуги: тук в Аендор има жена магьосница.
8 (L)И съблече Саул дрехите си и облече други, и тръгна той и двама души с него и дойдоха при жената нощя. И рече ѝ Саул: моля те, поврачувай ми, и извикай ми, когото ти кажа.
9 Но жената му отговори: ти знаеш какво стори Саул, как той изгони из страната магьосниците и гадателите; защо туряш примка на душата ми, за да ме погубиш?
10 И Саул ѝ се закле в Господа, думайки: жив ми Господ! няма да ти се случи нищо лошо за това.
11 (M)Тогава жената попита: а кого да ти извикам? Той отговори: Самуила ми извикай.
12 И жената видя Самуила и високо извика; и жената се обърна към Саула и рече: защо ме излъга? Ти си Саул.
13 Царят ѝ каза: не бой се; (кажи,) какво виждаш? Жената отговори: виждам, като че ли бог да излиза от земята.
14 Какъв е той наглед? попита я Саул. Тя отговори: излиза от земята престарял мъж, облечен в дълга дреха. Тогава Саул узна, че това е Самуил, падна ничком на земята и се поклони.
15 (N)И Самуил рече на Саула: защо ме безпокоиш да излизам? И Саул отговори: много ми е мъчно; филистимците воюват против мене, а Бог отстъпи от мене и вече не ми отговаря ни чрез пророци, ни насън (ни във видение); затова те извиках, за да ме научиш, какво да правя.
16 Самуил отговори: а защо питаш мене, когато Господ е отстъпил от тебе и е станал твой враг?
17 (O)Господ ще направи това, що бе говорил чрез мене: ще отнеме Господ царството от ръцете ти и ще го даде на твоя ближен, на Давида.
18 (P)Понеже ти не послуша гласа Господен и не изпълни яростния Му гняв върху Амалика, Господ и върши това над тебе сега.
19 (Q)Господ ще предаде Израиля наедно с тебе във филистимски ръце: утре ти и твоите синове ще бъдете с мене, а стана израилски Господ ще предаде във филистимски ръце.
20 Тогава Саул изведнъж падна с цялото си тяло на земята, понеже се много уплаши от думите на Самуила; при това и сила нямаше в него, защото не беше ял хляб целия оня ден и цялата нощ.
21 Тогава оная жена се приближи до Саула и видя, че той се беше много уплашил, и рече: ето рабинята ти послуша гласа ти, изложи живота си на опасност и изпълни заповедта, която ти ми даде;
22 сега, моля, послушай и ти гласа на твоята рабиня: аз ще ти предложа къшей хляб, хапни си, и ще имаш сила, кога тръгнеш на път.
23 Но той отказа, като рече: не ща да ям. И почнаха да го придумват слугите му, а също и жената; и той послуша гласа им, стана от земята и седна на леглото.
24 А жената имаше вкъщи угоено теле, и побърза, та го закла, взе брашно, па замеси и опече погача,
25 и предложи на Саула и на слугите му, и те похапнаха, станаха и заминаха същата нощ.
29 (R)Филистимците събраха цялото си опълчение в Афек, а израилтяните се разположиха на стан при извора, що е в Изреел.
2 Князете филистимски вървяха със стотините и хилядите, а Давид и людете му вървяха отзади с Анхуса.
3 (S)И думаха князете филистимски: какви са тези евреи? Анхус отговаряше на князете филистимски нима не знаете, че това е Давид, раб на Саула, цар израилски? Той е вече при мене повече от година, и аз не намерих в него нищо лошо, откак е дошъл, доднес.
4 (T)И възнегодуваха против него князете филистимски и му рекоха: отпрати тоя човек; нека си седи на мястото, което си му отредил, за да не отива с нас на война и да не стане наш противник във войната. С какво може той да умилостиви господаря си, ако не с главите на тия мъже?
5 (U)Не е ли това оня Давид, комуто пееха по хората, думайки: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди?
6 И Анхус повика Давида и му рече: жив Господ! Ти си честен, и на очите ми би било приятно, да излизаш и да влизаш с мене в опълчението; защото аз не съм забелязал в тебе нищо лошо, откак си дошъл при мене дори доднес; но в очите на князете ти не си добър.
7 Затова, върни се сега, иди си смиром и не дразни князете филистимски.
8 (V)Но Давид рече на Анхуса: какво съм сторил и какво си намерил у твоя раб, откак съм пред лицето ти и доднес? Защо да не ида и да не воювам с враговете на моя господар, царя?
9 (W)Анхус отговори на Давида: бъди уверен, че в моите очи ти си добър като ангел Божий; но князете филистимски рекоха: нека не идва той с нас на война.
10 Затова стани утре рано, ти и слугите на господаря ти, които са дошли с тебе (и идете на мястото, което съм ви отредил, и недей има лоша мисъл на сърцето си, защото пред мене ти си добър); станете утре рано и, щом се съмне, вървете.
11 (X)И Давид стана, той и людете му, за да тръгнат рано сутринта и да се върнат в земята Филистимска. А филистимците отидоха (на война) в Изреел.
13 В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.
2 Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?
3 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
4 Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?
5 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
6 (A)И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;
7 (B)и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?
8 Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,
9 и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.
10 В една от синагогите Той поучаваше в събота;
11 и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
12 Като я видя Иисус, повика я и рече ѝ: жено, освобождаваш се от недъга си!
13 И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
14 (C)При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
15 Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
16 А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
17 И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
18 (D)А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
20 (E)И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?
21 Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
22 (F)И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.