Old/New Testament
17 (A)Филистимци събраха войските си за война, събраха се в Сокхот, що е в Иудея, и разположиха стан между Сокхот и Азек в Ефес-Дамим.
2 А Саул и израилтяните се събраха и разположиха стан в дъбовата долина и се приготвиха за война против филистимци.
3 И застанаха филистимци от едната страна на планината, и израилтяните от другата страна на планината, а между тях беше долината.
4 (B)И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педа.
5 (C)На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед;
6 на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му – меден щит;
7 и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие – от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.
8 И застана той и викна към израилските полкове, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз филистимец, а вие роби Саулови? Изберете си един човек, и нека слезе при мене;
9 ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.
10 (D)Каза още филистимецът: днес ще посрамя полковете израилски; дайте ми човек, и ние ще се бием двама.
11 И Саул и всички израилтяни чуха тия думи на филистимеца, и много се уплашиха и ужасиха.
12 (E)Давид беше син на ефратеца от Витлеем Иудин, на име Иесей, който имаше осем сина; в дните на Саула тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете.
13 (F)Тримата по-големи Иесееви синове отидоха със Саула на война; имената на тримата му синове, които отидоха на война, бяха: най-големият се казваше Елиав, вторият след него – Аминадав, и третият Сама;
14 (G)Давид беше най-малък. Тримата поголеми отидоха със Саула,
15 (H)а Давид се бе върнал от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем.
16 Оня филистимец излазяше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена.
17 И Иесей рече на сина си Давида: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си;
18 а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им.
19 Саул и те и всички израилтяни се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с филистимци.
20 Давид стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.
21 Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска.
22 Давид остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето.
23 (I)И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу.
24 И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха.
25 И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Израиля; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Израиля.
26 (J)И Давид рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя филистимец и снеме позора от Израиля? Защото, кой е тоя необрязан филистимец, дето тъй хули войнството на живия Бог?
27 И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие.
28 (K)Елиав, най-големият брат на Давида, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Давида и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя.
29 И рече Давид: та какво съм сторил? не са ли това само думи?
30 И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както попреди.
31 Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги обадиха на Саула, и той го повика.
32 И рече Давид на Саула: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя филистимец.
33 А Саул отговори на Давида: не можеш отиде против тоя филистимец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини.
34 (L)Тогава Давид рече на Саула: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв, или мечка, и отвлечеше овца от стадото,
35 аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, удрях го и го убивах;
36 лъв и мечка е убивал твоят раб, и с тоя необрязан филистимец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живия Бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от Израиля? Защото кой е тоя необрязан?)
37 (M)Давид рече още: Господ, Който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя филистимец. И рече Саул на Давида: иди, нека Господ бъде с тебе.
38 Саул облече Давида с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня.
39 Давид запаса меча му върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не бе ходил с такова въоръжение. И Давид рече на Саула: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Давид всичко това от себе си.
40 И взе в ръка тоягата си, избра си пет гладки камъчета от потока, и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и с прашка в ръка излезе срещу филистимеца.
41 Излезе и филистимецът, като отиваше и се приближаваше към Давида, и отпреде му вървеше оръженосецът.
42 (N)Погледна филистимецът и, като видя Давида, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец.
43 Филистимецът рече на Давида: защо си тръгнал срещу ми с тояга (и с камъни)? нима съм куче? (Давид отговори: не, а по-долен от куче.) Тогава филистимецът прокле Давида с боговете си.
44 (O)И филистимецът рече на Давида: приближи се до мене, и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски.
45 (P)А Давид отговори на филистимеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Израилевото войнство, което ти оскърбяваш;
46 (Q)сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти, и ще дам (твоя труп и) труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цяла земя ще узнае, че има Бог у Израиля;
47 (R)и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни.
48 Когато филистимецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Давида, Давид бързо се затече към мястото на битката срещу филистимеца.
49 (S)И бръкна Давид с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари филистимеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му, и той падна ничком на земята.
50 (T)Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца; удари филистимеца и го уби; а меч Давид нямаше в ръце.
51 Тогава Давид се затече и, като стъпи върху филистимеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.
52 И дигнаха се мъжете израилски и иудейски, викнаха и гониха филистимци до входа в долината и до портите на Акарон. И убиваните филистимци падаха по Шааримския път до Гет и до Акарон.
53 След като гониха филистимци, Израилевите синове се върнаха и разграбиха стана им.
54 Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Иерусалим, а оръжието му тури в шатрата си.
55 (U)Когато Саул бе видял Давида да излиза срещу филистимеца, тогава попита Авенира, началник на войската: Авенире, чий син е тоя момък? Авенир отговори: да ти е жива душата, царю, не зная.
56 И царят тогава рече: я попитай, чий син е тоя момък?
57 А когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и доведе при Саула, и главата на филистимеца беше в ръката му.
58 (V)И Саул го попита: чий син си, момко? Давид отговори: син на твоя раб Иесея от Витлеем.
18 (W)Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си.
2 И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом.
3 (X)А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си.
4 Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си.
5 И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови.
6 (Y)Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали.
7 (Z)И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди!
8 И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен – хиляди; не му достига само царство.
9 И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително.
10 (AA)И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие.
11 (AB)И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него.
12 И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи.
13 И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа.
14 (AC)Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него.
15 И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него.
16 (AD)А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях.
17 (AE)И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него.
18 (AF)Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет?
19 И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола.
20 Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно.
21 Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата.
22 И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя.
23 И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.
24 И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид.
25 (AG)Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци.
26 Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя.
27 (AH)Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола.
28 Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида.
29 И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот.
30 И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.
11 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си.
2 (A)А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
3 (B)насъщния ни хляб давай ни всеки ден;
4 (C)и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
5 И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,
6 защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;
7 а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –
8 казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.
9 (D)И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
11 (E)И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба?
12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
13 (F)И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат?
14 (G)Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.
15 (H)А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.
16 (I)А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
17 (J)Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;
18 ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.
19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
20 (K)Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.
21 Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;
22 когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.
23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.
24 (L)Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;
25 и като дойде, намира я пометена и наредена;
26 (M)тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
27 (N)А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28 А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.