Old/New Testament
11 (A)Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
2 Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3 (B)Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.
4 А след известно време амонците воюваха против Израил.
5 И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.
6 Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.
7 (C)А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?
8 (D)Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.
9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
10 (E)Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.
11 (F)Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.
12 След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
13 (G)А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.
14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:
15 (H)Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
16 (I)но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,
17 (J)Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис.
18 (K)Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
19 (L)След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.
20 (M)Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил.
21 (N)Господ, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.
22 (O)Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.
23 И сега, след като Господ, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?
24 (P)Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.
25 (Q)И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него?
26 (R)Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 (S)Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците.
28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.
29 (T)Тогава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.
30 (U)Ефтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 (V)онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.
32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.
33 (W)Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните.
34 (X)Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.
35 (Y)И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.
36 (Z)А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на[a] Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.
37 Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.
38 Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.
39 (AA)В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил
40 Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
12 (AB)Тогава Ефремовите мъже се събраха и като дойдоха до Цафон, казаха на Ефтай: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние ще изгорим къщата ти с огън заедно с теб.
2 А Ефтай им отвърна: Аз и народът ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от тях.
3 (AC)И като видях, че не ме избавихте, изложих на опасност живота си, като отидох сам против амонците. Но Господ ги предаде в ръката ми. Защо сте дошли сега да воювате против мене?
4 (AD)Тогава Ефтай събра всички галаадски мъже и се би против Ефрем; и галаадските мъже изтребиха Ефремовите потомци, тъй като си казваха: Вие сте отстъпници от Ефрем, а ние, галаадците, сме между Ефрем и Манасия.
5 (AE)Галаадците завзеха бродовете на Йордан към Ефремовата земя; и когато някой от ефремските отстъпници казваше: Пуснете ме да премина, галаадските мъже го питаха: Ти ефремец ли си?
6 Ако човекът отговореше: Не съм, тогава му казваха: Кажи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава го хващаха и го обезглавяваха при бродовете на Йордан. И в онова време загинаха от Ефрем четиридесет и две хиляди души.
7 Ефтай беше съдия над Израил шест години. След това Ефтай, галаадецът, умря и беше погребан в един от галаадските градове.
Десети съдия – Ивцан
8 А след него Ивцан от Витлеем стана съдия в Израил.
9 Той имаше тридесет сина и тридесет дъщери, които омъжи извън своето племе; и взе от друго племе тридесет дъщери за синовете си. Той беше съдия над Израил седем години.
10 И Ивцан умря и беше погребан във Витлеем.
Единадесети съдия – Елон
11 След него завулонецът Елон стана съдия в Израил и съдѝ Израил десет години.
12 И завулонецът Елон умря и беше погребан в Еалон в Завулоновата земя.
Дванадесети съдия – Авдон
13 (AF)А след него Авдон, син на пиратонеца Илела, стана съдия в Израил.
14 Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета. Той беше съдия над Израил осем години.
15 И Авдон, син на пиратонеца Илела, умря и беше погребан в Пиратон в Ефремовата земя на Амаликското възвишение.
Исус и съботата
6 (A)И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 (B)А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
3 (C)Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 (D)как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него – а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата.
Изцеляването на човека с изсъхналата ръка
6 (E)И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.
7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.
9 Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота – добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?
10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус.
Избиране на дванадесетте апостоли
12 (F)През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 (G)И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 (H)Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,
15 Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,
16 (I)Юда, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 (J)И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 също и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.
19 (K)И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.
Блаженствата
20 (L)И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.
21 (M)Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.
22 (N)Блажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;
23 (O)възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.
24 (P)Но горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.
25 (Q)Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.
26 (R)Горко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.