Old/New Testament
1 (A)След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци – да воюва с тях?
2 (B)Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.
3 (C)Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.
4 (D)Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.
5 Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.
6 (E)Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
7 (F)Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.
8 (G)И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.
9 След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
10 (H)И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (попреди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род).
11 (I)Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.
12 (J)И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
13 (K)Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.
14 (L)Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
15 (M)(Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде ѝ (Халев по желанието ѝ) горните извори и долните извори.
16 (N)И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.
17 (O)И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.
18 (P)Иуда превзе тъй също Газа с пределите ѝ, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).
19 (Q)Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.
20 (R)И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.
21 (S)Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес.
22 (T)И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.
23 (U)(И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).
24 И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.
25 (V)Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.
26 (W)Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.
27 (X)И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.
28 Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.
29 (Y)И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).
30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.
31 (Z)И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.
32 И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.
33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.
34 (AA)Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината.
35 (AB)И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици.
36 Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.
2 (AC)Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: „няма да наруша Моя завет с вас довека;
2 (AD)вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете“. Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
3 (AE)Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.
4 Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.
5 Поради това и наричат онова място Бохим[a]. Там те принесоха жертва Господу.
6 (AF)След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя,
7 (AG)народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля.
8 (AH)Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години,
9 (AI)и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш;
10 и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, –
11 (AJ)тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци;
12 (AK)оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;
13 (AL)оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.
14 (AM)Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.
15 Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.
16 (AN)Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители,
17 (AO)но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй.
18 (AP)Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха.
19 Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.
20 (AQ)Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми,
21 (AR)и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, –
22 (AS)за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не?
23 И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса.
3 (AT)Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни,
2 само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели:
3 (AU)петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат.
4 (AV)Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея.
5 И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци,
6 (AW)и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове.
7 (AX)И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти.
8 (AY)Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години.
9 (AZ)След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, – Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов.
10 Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема.
11 (BA)И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син.
12 (BB)Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа.
13 Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите.
14 И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години.
15 Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона.
16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро,
17 (и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен.
18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете,
19 сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него.
20 (BC)Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него).
21 (Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му,
22 тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части.
23 Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи.
24 След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая.
25 Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв.
26 Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истуканите и се спаси в Сеират.
27 А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях.
28 И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви моавци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Иордан към Моав, и не пущаха никого да премине.
29 Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга.
30 Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.)
31 (BD)След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля.
4 (A)Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;
2 там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.
3 И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.
4 (B)А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.
5 И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.
6 И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;
7 ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 (C)Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“.
9 И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;
10 (D)защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;
11 и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.
12 (E)Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.
13 И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.
14 (F)И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.
15 Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.
16 (G)И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.
17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
18 (H)„Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,
19 да проповядвам благоприятната Господня година“,
20 И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.
21 И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.
22 И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
24 (I)И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
25 (J)Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;
27 (K)тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.
28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;
29 и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
30 Но Той премина посред тях и си отиде,
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.