Old/New Testament
17 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 кажи на синовете Израилеви и вземи от тях по жезъл от коляно, от всичките им началници според колената, дванайсет жезъла, и името на всекиго напиши върху жезъла му;
3 Аароновото име напиши на Левиевия жезъл, защото (те трябва да дадат) един жезъл от началника на своето коляно;
4 (A)и ги тури в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, дето ви се явявам;
5 и когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; и така ще умиря ропота на синовете Израилеви, който дигат против вас.
6 И рече Моисей на синовете Израилеви, и всичките им началници му дадоха, от всеки началник по жезъл, дванайсет жезъла, според колената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.
7 Тогава Моисей тури жезлите пред лицето Господне в скинията на откровението.
8 (B)На другия ден влезе Моисей (и Аарон) в скинията на откровението, и ето, Аароновият жезъл, от Левиевия дом, бе покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали.
9 И изнесе Моисей всички жезли от пред лицето Господне пред всички синове Израилеви; и те видяха това и взеха всеки жезъла си.
10 (C)И рече Господ на Моисея: тури пак Аароновия жезъл пред ковчега на откровението да се пази, като личба за непокорните, та ропотът им против Мене да престане, и те да не измрат.
11 Моисей направи това: както му заповяда Господ, така и направи.
12 И рекоха синовете Израилеви на Моисея: ето, ние мрем, гинем, всички загинваме!
13 (D)Всеки, който се приближи до скинията Господня, умира: дали не ще измрем всички?
18 И рече Господ на Аарона: ти и синовете ти и бащиният ти дом заедно с тебе ще понесете върху си греха за немарливост в светилището; и ти и синовете ти заедно с тебе ще понесете върху себе си греха за нередовност в свещенството си.
2 Вземи при себе си братята си, коляното Левиево, бащиното си племе: нека те бъдат при тебе и ти служат, а ти и синовете ти заедно с тебе да бъдете при скинията на откровението;
3 нека те служат на тебе и вършат служба в цялата скиния; само да се не доближават до вещите на светилището и до жертвеника, та да не умрете и вие, и те.
4 Нека те бъдат при тебе и да прислужват в скинията на събранието, по всички работи в скинията; а външен да се не доближава до вас.
5 Тъй прислужвайте в светилището и при жертвеника, за да няма занапред гняв против синовете Израилеви;
6 (E)защото вашите братя, левитите, Аз взех измежду синовете Израилеви и ги дадох вам като дар Господу, за да прислужват при скинията на събранието;
7 (F)и ти и синовете ти заедно с тебе пазете свещенството си във всичко, що принадлежи на жертвеника и що е вътре зад завесата, и служете; Аз вам подарявам службата на свещенството, а външен, който се доближи, да бъде умъртвен.
8 (G)И рече Господ на Аарона: ето, Аз ти поръчвам да надзираваш за възношенията, правени на Мене; от всичко, що посвещават Израилевите синове, дал съм на тебе и на синовете ти заради вашето свещенство чрез вечна наредба;
9 (H)от великите светини, от онова, що се изгаря, ето какво принадлежи на тебе: всеки техен хлебен принос, и всяка тяхна жертва за грях, и всяка тяхна жертва за вина, които те ще Ми принесат; това е велика светиня за тебе и за синовете ти.
10 (I)Това да ядете на най-светото място; всички от мъжки пол могат да ядат (ти и синовете ти); това да ти бъде светиня.
11 (J)И ето що е за тебе от възношенията на даровете им: всички възношения от синовете Израилеви чрез вечно узаконение Аз дадох на тебе и на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе; всеки чист в къщата ти може да яде това.
12 (K)Всичко най-добро от дървеното масло и всичко най-добро от виното и от пшеницата, – начатъците им, които те дават Господу, да бъдат за тебе;
13 всички първи произведения на земята им, които те принасят Господу, да бъдат твои; всеки чист в къщата ти може да яде това.
14 (L)Всичко заклето в земята Израилева да бъде твое.
15 (M)Всичко, що отваря утроба у всяка плът, принасяно Господу, от човеци и добитък, да бъде твое; само първородният от човеците да бъде откупен, и първородното от нечист добитък да бъде откупено;
16 (N)а откупването им е: като наченеш от един месец нагоре, според оценката ти, вземай откуп пет сикли сребърни, според свещената сикла, която има двайсет гери;
17 (O)но за първородно от волове и за първородно от овци и за първородно от кози не вземай откуп: те са светиня; с кръвта им ръси жертвеника и тлъстината им изгаряй в жертва за приятно Господу благоухание;
18 (P)месото им пък принадлежи на тебе, както ти принадлежат гърдите за възношение и дясната плешка.
19 (Q)Всички възнасяни светини, които синовете Израилеви възнасят Господу, чрез вечно узаконение давам на тебе и синовете ти и дъщерите ти заедно с тебе; това е завет солен, вечен пред Господа, даден за тебе и за потомството ти заедно с тебе.
20 (R)И рече Господ на Аарона: ти няма да имаш дял в земята им и част няма да имаш между тях; Аз съм твоя част и твой дял всред синовете Израилеви.
21 (S)А на Левиевите синове ето, Аз дадох за дял десятъка от всичко, каквото има Израил, за службата им, която изпълняват в скинията на събранието.
22 А занапред Израилевите синове не бива да се доближават до скинията на събранието, за да се не огрешат и да не умрат.
23 Нека левитите извършват службата в скинията на събранието и да носят върху си техния грях. Това е вечно узаконение в поколенията ви; но между Израилевите синове те няма да получат дял;
24 (T)понеже на левитите давам за дял десятъка на Израилевите синове, който те принасят за възношение Господу, затова им и рекох: между Израилевите синове те няма да получат дял.
25 И рече Господ на Моисея, думайки:
26 (U)обади на левитите и им кажи: кога вземате от синовете Израилеви десятък, който ви дадох от тях за дял, то възнасяйте от него възношение Господу, от десятъка десятък, –
27 и това ваше възношение ще ви се зачете като жито от гумното и като вино от лина;
28 (V)така и вие възнасяйте възношение Господу от всички ваши десятъци, които взимате от синовете Израилеви, и давайте от тях възношение Господне на свещеник Аарона;
29 от всичко, що ви се подарява, възнасяйте възношение Господу, от всичко най-добро, каквото се освещава.
30 И кажи им: кога принесете най-доброто от това, то ще се зачете на левитите като получаваното от гумно и получаваното от жлеб;
31 (W)можете да ядете това на всяко място, вие и (синовете ви и) семействата ви, защото това ви е заплата за вашата работа в скинията на събранието;
32 и няма да се огрешите, кога принесете най-доброто от това; и няма да оскверните посвещаваното от синовете Израилеви, и няма да умрете.
19 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:
2 (X)ето наредбата на закона, който Господ заповяда, като каза: обади на синовете Израилеви, да ти доведат рижа телица без повреда, без недостатък, (и) която не е била впрягана:
3 (Y)дайте я на свещеник Елеазара, и той да я изведе вън от стана (на чисто място), и да я заколят пред него.
4 (Z)И нека свещеник Елеазар вземе с пръста си от кръвта ѝ и поръси с тая кръв седем пъти към предната страна на скинията на събранието.
5 И да изгорят телицата пред очите му: да изгорят кожата ѝ, месото ѝ и кръвта ѝ заедно с нечистотиите ѝ.
6 (AA)И свещеникът да вземе кедрово дърво и исоп и нишка от тъмночервена вълна и да ги хвърли в огъня, дето гори телицата.
7 (AB)И свещеникът да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода, а след това да влезе в стана, и да бъде свещеникът нечист до вечерта.
8 И оня, който я е изгорил, да изпере дрехите си с вода, и да измие тялото си с вода, и да бъде нечист до вечерта.
9 (AC)И някой чист да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място, и тя да се спазва за обществото Израилеви синове, за приготвяне очистителната вода: това е жертва за грях;
10 (AD)а който е събирал пепелта от телицата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта. Нека това бъде вечно узаконение за синовете Израилеви и за пришълците, които живеят между тях.
11 (AE)Който се допре до мъртвото тяло на кой да е човек, нечист да бъде седем дена:
12 той трябва да се очисти с тая (вода) на третия ден и на седмия ден, и ще бъде чист; ако пък се не очисти на третия и седмия ден, няма да бъде чист.
13 (AF)Всеки, който се е допрял до мъртвото тяло на кой да е умрял човек и не се е очистил, ще оскверни жилището Господне: тоя човек да се изтреби изсред Израиля, защото не е поръсен с очистителна вода, той е нечист, нечистотата му е още върху него.
14 Ето законът: ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена;
15 всеки открит съд, незавързан и непокрит, е нечист.
16 (AG)Всеки, който се допре на полето до убит с нож, или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.
17 За нечистия да вземат пепел от оная изгорена жертва за грях и я полеят с жива вода в съд;
18 (AH)и нека някой чист вземе исоп и го потопи във водата и да поръси шатрата и всички съдове и човеци, които се намерват в нея, и оногова, който се е допрял до (човешка) кост, или до убит, или до умрял, или до гроб;
19 и чистият да поръси нечистия на третия и на седмия ден и на седмия ден да го очисти; и да изпере дрехите си, и да измие (тялото си) с вода, и привечер ще бъде чист.
20 (AI)Ако ли някой стане нечист и не се очисти, тоя човек да се изтреби изсред народа, защото той е осквернил светилището Господне: той не е поръсен с очистителна вода, той е нечист.
21 Това да бъде за тях вечна наредба. И оня, който е ръсил с очистителна вода, да изпере дрехите си; а оня, който се е допрял до очистителната вода, да бъде нечист до вечерта.
22 И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и човекът, който се е допрял, нечист ще бъде до вечерта.
30 (A)И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.
31 Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.
32 (B)И отидоха с кораб в уединено място насаме.
33 Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.
34 (C)Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.
35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;
36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.
37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?
38 (D)А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.
39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.
40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.
41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.
42 И ядоха всички, и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи хляб и остатъциот рибите дванайсет пълни коша.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 (E)И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.
47 (F)Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.
48 И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.
49 Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си.
52 (G)Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.
53 (H)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.
54 Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,
55 (I)бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.
56 И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.