Old/New Testament
6 И каза Господ на Моисея, думайки:
2 (A)ако някой съгреши и извърши престъпление пред Господа и отрече пред ближния си онова, що му е било поверено, или у него оставено, или от него откраднато, или измами ближния си,
3 (B)или намери нещо изгубено и отрече това и лъжливо се закълне за каквото и да е, което човеците вършат и чрез това грешат, –
4 то, като съгреши и стане виновен, той трябва да върне откраднатото, що е откраднал, или отнетото, що е отнел, или повереното, що му е било оставено, или изгубеното, що е намерил:
5 (C)всичко това, за което лъжливо се е заклел, той трябва напълно да го върне и към това да прибави една пета част и даде ономува, комуто принадлежи, в деня, когато принася жертва за вина.
6 (D)И за вината си нека принесе Господу при свещеника в жертва за вина от овчето стадо овен без недостатък, според твоя оценка,
7 (E)а свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му бъде простено, каквото и да е сторил, всичко, в каквото се е той провинил.
8 Каза още Господ на Моисея, думайки:
9 (F)заповядай на Аарона и на синовете му: ето законът за всесъжение: всесъжението нека стои върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта, и огънят нека гори върху жертвеника (и да не изгасва).
10 Нека свещеникът облече ленената си дреха, като надене също и долната ленена дреха, и нека снеме пепелта от всесъжението, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника.
11 (G)След това нека съблече дрехите си и облече други дрехи и нека изнесе пепелта вън от стана на чисто място.
12 (H)А огънят на жертвеника да гори (и) да не изгасва; нека свещеникът запалва върху него дърва всяка заран, да слага отгоре му всесъжение, и да изгаря на него тлъстината на мирната жертва;
13 нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.
14 (I)Ето законът за хлебния принос: (свещениците) синовете Ааронови да го донасят пред Господа при жертвеника.
15 (J)Нека (свещеникът) вземе с шепата си от хлебния принос и от пшеничното брашно и от елея и всичкия ливан, който е върху жертвата, и ги изгори на жертвеника: това е приятно благоухание, за спомен пред Господа.
16 (K)А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно, на свето място; в двора на скинията на събранието да го ядат;
17 то не бива да се пече квасно. Това Аз им давам за дял от Моите жертви. Това е велика светиня, както жертвата за грях и жертвата за вина.
18 (L)Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да я ядат. Това е вечен дял от жертвите Господни в поколенията ви. Всичко, що се допре до тях, ще се освети.
19 Каза още Господ на Моисея, думайки:
20 ето приносът от Аарона и от синовете му, който ще принесат Господу в деня, когато той бъде помазан: десета част от ефа пшенично брашно за постоянна жертва; едната половина от това за заран, а другата – за вечер.
21 Жертвата трябва да бъде приготвена в тава, с елей; напоена с елеи, принасяй я на късове, както се начупва на късове хлебният принос; принасяй я за приятно Господу благоухание.
22 (M)Това трябва да извършва свещеникът от синовете му, който е помазан вместо него: това е вечна Господня наредба. Жертвата трябва цяла да се изгаря.
23 И всеки хлебен свещеников принос трябва цял да се изгаря, а не да се изяда.
24 Каза още Господ на Моисея, думайки:
25 (N)кажи на Аарона и на синовете му: ето законът за жертвата за грях: жертвата за грях трябва да се коли пред Господа на онова място, дето се коли всесъжението. Това е велика светиня.
26 (O)Свещеникът, който извършва жертва за грях, нека я яде; тя трябва да се изяда на свето място – в двора на скинията на събранието.
27 Всичко, що се допре до месото ѝ, ще се освети; и ако с кръвта ѝ се опръска дрехата, изпери опръсканото на свето място.
28 (P)Глиненият съд, в който тя се е варила, трябва да се строши; ако ли се е варила в меден съд, той трябва да се изчисти и измие с вода.
29 (Q)Всяко мъжко от свещенически род може да я яде: това е велика (Господня) светиня.
30 (R)А всяка жертва за грях, от чиято кръв се внася в скинията на събранието, за очистяне в светилището, не бива да се яде: тя трябва да се изгаря на огъня.
7 (S)Този е законът за жертвата за вина: това е велика светиня.
2 (T)Жертвата за вина трябва да се коли на онова място, дето се коли всесъжението, и с кръвта ѝ да се ръси жертвеникът околовръст.
3 (U)Приносителят трябва да представи всичката ѝ тлъстина, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите,
4 (V)и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; нека отдели това заедно с бъбреците;
5 а свещеникът да изгори това на жертвеника в жертва Господу: това е жертва за вина.
6 (W)Всяко мъжко от свещенически род може да я яде. Тя трябва да се яде на свето място: това е велика светиня.
7 (X)Един е законът както за жертвата за грях, тъй и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който чрез нея извършва очистянето.
8 (Y)И когато свещеникът принася чия да е жертва за всесъжение, кожата от жертвата за всесъжението, която принася, принадлежи на свещеника.
9 (Z)И всеки хлебен принос, печен в пещ, и всеки такъв, приготвен в подница или в тава, принадлежи на свещеника, който я принася.
10 (AA)И всеки хлебен принос, смесен с елей, както и сух, принадлежи на всички синове Ааронови, по равен дял всекиму от тях.
11 (AB)Този е пък законът за мирната жертва, която се принася Господу:
12 (AC)ако някой я принася от благодарност, то заедно с благодарствената жертва, да принесе безквасни хлябове, месени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и пшенично брашно, напоено с елеи, хлябове, месени с елей.
13 При благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб.
14 От всичкия си принос нека принесе едно кое и да е като възношение Господу: това да принадлежи на свещеника, който ръси с кръвта от мирната жертва.
15 (AD)Месото от благодарствената мирна жертва да се изяде в деня, когато се принася; от него да се не оставя до сутринта.
16 (AE)Ако ли някой принася жертва по оброк или от усърдие, то жертвата му се яде в деня, когато се принася; останалото от нея може да се яде и на другия ден.
17 (AF)А каквото от жертвеното месо остане до третия ден, да се изгори на огъня.
18 Ако пък ядат месото от мирната жертва на третия ден, тя не ще бъде благоприятна; на оногова, който я принесе, тя няма да се зачете за нищо: това е осквернение, и който яде от нея, ще вземе грях върху си.
19 (AG)Ако това месо се допре до нещо нечисто, да се не яде, а да се изгори на огън; чистото пък месо може да яде всеки чист.
20 (AH)Ако ли някой има върху си нечистота и яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.
21 (AI)И ако някой, след като се е допрял да нещо нечисто, до човешка нечистота, или до нечист добитък, или до някой нечист гад, яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.
22 И рече Господ на Моисея, думайки:
23 (AJ)кажи на синовете Израилеви: не яжте никаква тлъстина нито от вол, нито от овца, нито от коза.
24 Тлъстина от умряло и тлъстина от разкъсано от звяр може за всякакво нещо да се употребява; а колкото за ядене, не я яжте;
25 защото, който яде тлъстина от добитък, принесен в жертва Господу, ще бъде изтребен из народа си.
26 (AK)И никаква птича и добича кръв не яжте във всичките си жилища;
27 а който яде каква и да е кръв, ще бъде изтребен из народа си.
28 Говори още Господ на Моисея, думайки:
29 кажи на синовете Израилеви: който представя Господу мирната си жертва, да принесе част от мирната жертва като принос Господу;
30 (AL)с ръцете си да я принесе в жертва Господу: тлъстината заедно с гърдите да принесе (и булото на черния дроб), като полюшва гърдите пред лицето Господне.
31 Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гърдите принадлежат на Аарона и на синовете му.
32 (AM)И дясната плешка от вашите мирни жертви, като възношение, давайте на свещеника.
33 Който от синовете Ааронови принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, нему и принадлежи като дял дясната плешка.
34 (AN)Защото Аз вземам от синовете Израилеви измежду мирните им жертви полюлените гърди и плешката на възношението и ги давам на свещеник Аарона и на синовете му за вечен дял от синовете Израилеви.
35 Ето дялът на Аарона и дялът на синовете му от жертвите Господни от деня, когато застанат пред Господа да свещенодействуват,
36 що Господ заповяда да им дават синовете Израилеви от деня на помазването им. Това е вечна наредба в поколенията им.
37 (AO)Това е законът за всесъжение, хлебен принос, жертва за грях, жертва за ви на, жертва за посвещение и за мирна жертва,
38 що Господ даде Моисею на Синай планина, когато заповяда на синовете Израилеви в Синайската пустиня да принасят Господу своите приноси.
25 Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
2 пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4 а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5 и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6 А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7 Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8 а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
9 Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, подобре идете у продавачите и си купете.
10 (A)А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
11 (B)После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
12 (C)А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
13 (D)И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
14 (E)Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15 (F)и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16 Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17 също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18 а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20 И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21 (G)Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26 А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27 затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28 вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29 (H)защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30 (I)а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.