Old/New Testament
31 Говори още Господ на Моисея, думайки:
2 (A)ето, Аз определих по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно;
3 (B)и го изпълних с Дух Божий, с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство,
4 да работи със злато, сребро и мед (със синя, пурпурена и червена вълна и с препреден висон),
5 да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа;
6 (C)и ето, давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Даново коляно, и в сърцето на всеки мъдър ще вложа мъдрост, за да направят всичко, що ти заповядах:
7 (D)скинията на събранието и ковчега на откровението и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;
8 трапезата и (всички) нейни принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;
9 жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;
10 служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещена служба;
11 помазния елей и благовонното кадиво за светилището – всичко тъй да направят, както Аз ти заповядах.
12 Говори още Господ на Моисея и каза:
13 (E)кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
14 (F)Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си.
15 (G)Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт.
16 Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет;
17 (H)това е знак между Мене и Израилевите синове навеки, защото в шест дни Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и отдъхна.
18 (I)И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.
32 (J)Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек – с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.
2 Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете.
3 (K)И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона.
4 (L)Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
5 Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа.
6 (M)На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.
7 (N)И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;
8 (O)скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
9 И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;
10 (P)и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.
11 (Q)Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка,
12 (R)за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ;
13 (S)спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение.
14 И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.
15 Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;
16 (T)плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо.
17 (U)И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана.
18 Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят.
19 (V)И когато наближи до стана и видя телеца и хората, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;
20 и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове.
21 И каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях?
22 Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен.
23 Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана.
24 Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец.
25 Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му.
26 (W)И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.
27 (X)И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрого си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.
28 Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.
29 (Y)Защото Моисей (им) бе казал: посветете днес ръцете си Господу, всеки един от ва с, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение.
30 На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.
31 Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;
32 (Z)прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал.
33 Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене.
34 (AA)И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им.
35 И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.
33 (AB)И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам;
2 (AC)и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци,
3 (AD)(и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ.
4 Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите.
5 (AE)Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас.
6 Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив.
7 А Моисей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана.
8 И колчем Моисей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията.
9 (AF)Когато пък Моисей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея.
10 И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си.
11 (AG)Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията.
12 Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: „Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи“;
13 и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.
14 (AH)(Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище.
15 Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;
16 защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.
17 (AI)И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име.
18 (Моисей) каза: покажи ми славата Си.
19 (AJ)Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля.
20 (AK)И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив.
21 И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.
22 И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;
23 и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).
22 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2 (A)царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
7 (B)Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14 (C)защото мнозина са звани, а малцина избрани.
15 (D)Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
16 И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
17 затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
18 Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?
19 покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
20 И казва им: чий е този образ и надпис?
21 (E)Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
22 И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.