Old/New Testament
4 И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)
2 И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга.
3 (A)Господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Моисей побягна от нея.
4 И рече Господ Моисею: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му.
5 (B)Това е, за да (ти) повярват, че ти се е явил Господ, Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов.
6 (C)Рече му още Господ: тури си ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си, извади я (от пазухата си), и ето, ръката му бе побеляла от проказа, като сняг.
7 Рече (му още Господ): тури си пак ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си; и я извади от пазухата си, и ето, тя пак стана такава, каквото бе тялото му.
8 Ако ти не повярват и не послушат гласа на първата личба, те ще повярват на гласа на втората личба;
9 (D)ако ли не повярват и на двете тия личби и не послушат гласа ти, вземи вода от реката и я излей на земята; и водата, взета от реката, ще стане кръв на земята.
10 (E)И рече Моисей Господу: о, Господи! аз не съм речовит, и такъв си бях и вчера и завчера, такъв си съм и откак почна да говориш с Твоя раб: аз говоря тежко и заеквам.
11 (F)Господ рече (Моисею): кой е дал уста на човека? Кой го прави ням, или глух, или гледащ, или сляп? Не Аз ли. Господ (Бог)?
12 (G)И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш.
13 (Моисей) рече: Господи, прати другиго, когото можеш да пратиш.
14 И разпали се гневът Господен против Моисея, и Господ рече: нали имаш брат – левитина Аарона? Аз зная, че той може да говори (вместо тебе), и ето, той ще излезе да те посрещне и, като те види, ще се зарадва в сърцето си.
15 (H)Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите.
16 И той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще му бъдеш вместо Бога.
17 (I)И тая тояга (която бе обърната на змия) вземи в ръката си: с нея ти ще правиш личби.
18 (J)Тогава Моисей тръгна и се върна при тъста си Иотора и му рече: да ида и се върна при братята си, които са в Египет, за да видя, живи ли са още? Иотор отговори на Моисея: иди смиром. (След туй дълго време египетският цар бе умрял.)
19 (K)И рече Господ Моисею в (земята) Мадиам: иди, върни се в Египет, защото умряха всички, които търсеха душата ти.
20 Тогава Моисей взе жена си и синовете си, качи се на осел и тръгна за Египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.
21 (L)Господ рече Моисею: кога тръгнеш и се върнеш в Египет, гледай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал на ръце; Аз пък ще ожесточа сърцето му, и той няма да отпусне народа.
22 (M)Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син;
23 (N)казвам ти: пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако го не пуснеш, ето, Аз ще убия първородния ти син.
24 По пътя, когато Моисей беше на нощувка, случи се, че го срещна Господ и искаше да го умъртви.
25 (O)Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и, като я хвърли при нозете Моисееви, рече: ти си ми кръвен жених.
26 И Господ си отиде от него. Тогава тя рече: кръвен жених – поради обрезанието.
27 (P)А Господ рече на Аарона: иди и посрещни Моисея в пустинята. И той отиде, срещна го при Божията планина и го целуна.
28 И Моисей разказа на Аарона всички думи на Господа, Който го прати, и всички личби, които му бе заповядал.
29 (Q)Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички стареи на синовете Израилеви;
30 и разказа (им) Аарон всички думи, които Господ бе казал на Моисея; а Моисей извърши личбите пред очите на народа.
31 И повярва народът; и се зарадваха всички, че Господ споходил Израилевите синове и видял неволята им, па се наведоха и се поклониха.
5 (R)Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.
2 (S)Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.
3 (T)Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.
4 Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.
5 (U)И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.
6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:
7 не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;
8 а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;
9 да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.
10 Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам;
11 идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.
12 И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.
13 А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.
14 Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?
15 Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?
16 на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!
17 Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.
18 Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.
19 И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.
20 И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,
21 (V)и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.
22 Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?
23 защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.
6 (W)И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си.
2 (X)И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ.
3 (Y)Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името „Бог Всемогъщий“; а с името Си „Господ“[a] не съм им се открил;
4 и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.
5 (Z)И Аз чух, как синовете Израилеви стенат, задето египтяни ги държат в робство, и си спомних за Моя завет.
6 Затова кажи на синовете Израилеви: Аз съм Господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби;
7 (AA)ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;
8 (AB)и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.
9 Моисей обади това на синовете Израилеви; но те не послушаха Моисея от малодушие и поради тежката работа.
10 И каза пак Господ на Моисея и рече:
11 влез, кажи на фараона, египетския цар, да пусне синовете Израилеви от земята си.
12 (AC)А Моисей отговори пред Господа и рече: ето, синовете Израилеви ме не слушат; как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз съм заеклив.
13 И говори Господ на Моисея и Аарона и им даде заповеди до синовете Израилеви и до фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египетската земя.
14 (AD)Ето началниците на поколенията им: синове на Рувима, първороден син Израилев: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми: това са семейства Рувимови.
15 (AE)Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син на хананейката: това са семейства Симеонови.
16 (AF)Ето имената на синовете Левиеви според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота Левиев бяха сто трийсет и седем.
17 (AG)Синове Гирсонови: Ливни и Шимеи със семействата им.
18 (AH)Синове Каатови: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил. А годините на Каатовия живот бяха сто трийсет и три.
19 (AI)Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са семейства Левиеви според родовете им.
20 (AJ)Амрам взе леля си Иохаведа за жена, и тя му роди Аарона и Моисея (и сестра им Мариам). А годините на живота Амрамов бяха сто трийсет и седем.
21 (AK)Синове Ицхарови: Корей, Нефег и Зихри.
22 (AL)Синове Узиилови: Мисаил, Елцафан и Ситри.
23 (AM)Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря Аминадавова, сестра Наасонова, и тя му роди Надава и Авиуда, Елеазара и Итамара.
24 (AN)Синове Корееви: Асир, Елкана и Авиасаф: това са семейства Корееви.
25 (AO)Елеазар, син Ааронов, взе за жена една от дъщерите Футиилови, и тя му роди Финееса. Това са началниците на левитските поколения според семействата им.
26 (AP)Аарон и Моисей, те са ония, на които Господ каза: изведете синовете Израилеви от Египетската земя според както са на дружини.
27 Те именно говориха на фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египет; това са Моисей и Аарон.
28 И тъй, в онова време, когато Господ говори на Моисея в Египетската земя,
29 Господ каза на Моисея и рече: Аз съм Господ. Кажи на фараона, египетския цар, всичко, що ти казвам.
30 (AQ)А Моисей рече пред Господа: ами че аз съм заеклив, как ще ме послуша фараонът?
22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
23 (A)И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
34 (B)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.
36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.