Old/New Testament
1 (A)Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд:
2 (B)Рувим, Симеон, Левий и Иуда,
3 Исахар, Завулон и Вениамин,
4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.
5 А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет.
6 (C)И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род;
7 (D)а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.
8 И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,
9 и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;
10 да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.
11 И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).
12 (E)Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.
13 (F)И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят
14 и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.
15 Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа,
16 (G)и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее.
17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.
18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?
19 Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.
20 Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.
21 (H)И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им.
22 Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.
2 Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе.
2 (I)Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца;
3 (J)но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг;
4 а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.
5 (K)И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе.
6 Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.
7 Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?
8 Фараоновата дъщеря ѝ отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.
9 Фараоновата дъщеря ѝ рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.
10 И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то ѝ стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.
11 (L)След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).
12 (M)И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.
13 На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?
14 (N)А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.
15 (O)И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.
16 Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора).
17 (P)И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им.
18 (Q)Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес?
19 Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни).
20 Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб.
21 (R)На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора.
22 (S)Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)
23 (T)След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.
24 (U)Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова.
25 И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.
3 Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.
2 (V)И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
3 Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4 (W)Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!
5 (X)И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
6 (Y)И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 (Z)И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
8 и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
9 И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.
10 (AA)И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.
11 Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви?
12 И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина.
13 И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?
14 (AB)Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.
15 (AC)И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род.
16 Иди, събери стареите (на синовете) Израилеви и им кажи: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, (Бог) Исааков и (Бог) Иаковов, ми се яви и рече: споходих ви и видях, какво става с вас в Египет.
17 И още рече: ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци, в земя, дето тече мед и мляко.
18 (AD)И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти и стареите Израилеви при (фараона) египетския цар, и ще му кажете: Господ, Бог на евреите, ни е повикал; прочее, пусни ни на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.
19 Но Аз зная, че (фараонът) египетският цар не ще ви позволи да отидете, ако го не принуди силна ръка.
20 (AE)Тогава ще простра ръката Си и ще поразя Египет с всички Мои чудеса, които ще направя сред него; след това той ще ви пусне.
21 (AF)И ще покажа милост към тоя народ пред очите на египтяни; и кога тръгнете, ще тръгнете не с празни ръце:
22 (AG)всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни.
14 (A)В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
3 (B)Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.
5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
7 затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.
10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
13 (C)Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17 (D)А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Той рече: донесете Ми ги тука.
19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.