Old/New Testament
41 (A)Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката;
2 и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръсталака;
3 но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг;
4 грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът,
5 и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло;
6 (B)но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;
7 и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.
8 (C)На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува.
9 Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;
10 (D)фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите;
11 (E)и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение;
12 там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня;
13 (F)и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен.
14 (G)Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона.
15 Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.
16 (H)Отговори Иосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона.
17 И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката;
18 и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;
19 но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях;
20 и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 (I)и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих.
22 После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;
23 но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове;
24 и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува.
25 Тогава Иосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону.
26 (J)Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един;
27 седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.
28 Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона.
29 Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя;
30 (K)след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята,
31 и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък.
32 А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни.
33 А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя.
34 Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя;
35 нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят;
36 и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад.
37 Това се допадна на фараона и на всичките му служители.
38 И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий?
39 И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе;
40 (L)ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 (M)И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя.
42 (N)Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка;
43 заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя.
44 И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя.
45 И фараонът нарече Иосифа с име Цафнат-панеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. И тръгна Иосиф по Египетската земя.
46 (O)Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.
47 А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.
48 И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.
49 И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.
50 (P)Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.
51 И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.
52 А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,
54 (Q)и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.
55 (R)Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.
56 (S)И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.
57 (T)И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.
42 (U)Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?
2 И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.
3 Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;
4 (V)а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.
5 И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.
6 (W)А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.
7 (X)И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.
8 Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.
9 (Y)И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.
10 Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;
11 ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.
12 Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.
13 (Z)Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.
14 Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;
15 (AA)ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;
16 пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.
17 И ги тури под стража за три дни.
18 А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:
19 ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;
20 (AB)а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.
21 (AC)И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.
22 (AD)Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.
23 А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.
24 Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.
25 И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.
26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.
27 И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,
28 и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?
29 И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:
30 началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.
31 Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;
32 ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.
33 А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си
34 и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.
35 (AE)А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха.
36 (AF)А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, – всичко това се струпа върху мене!
37 (AG)Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна.
38 (AH)Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.
12 (A)По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.
2 Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота.
3 А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
4 (B)Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
5 (C)Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?
6 Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;
7 (D)и ако знаехте, що значи: „милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невиновните;
8 защото Син Човеческий е господар и на съботата.
9 (E)И като отмина оттам, дойде в синагогата им.
10 И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота?
11 А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?
12 Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро.
13 Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам.
15 И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери,
16 и запрети им да разгласяват за Него,
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:
18 (F)„ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд;
19 няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата;
20 преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа;
21 и народите ще се уповават на Неговото име.“
22 (G)Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.
23 И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.