Old/New Testament
16 Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.
2 И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.
3 След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
4 Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
5 И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.
6 Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.
7 И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.
8 И рече (ѝ Ангелът Господен): Агар, слугиньо Сарина! откъде си дошла и къде отиваш? Тя отговори: бягам от лицето на господарката си Сара.
9 Ангелът Господен ѝ рече: върни се при господарката си и ѝ се покори,
10 И пак ѝ рече Ангелът Господен: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
11 И още ѝ рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
12 той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички – против него; ще живее пред лицето на всичките си братя.
13 И нарече (Агар) Господа, Който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, Който благосклонно ме погледна. Защото тя си рече: наистина тук видях изотзад Оногова, Който благосклонно ме погледна.
14 (A)Затова тоя извор се нарече Беерлахай-рои[a]. Той се намира между Кадес и Баред.
15 (B)Агар роди Авраму син: и (Аврам) нарече сина си, който се роди от Агар, с име Измаил.
16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаила.
17 (C)Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;
2 (D)и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
3 Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:
4 (E)Аз съм – и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,
5 (F)и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи
6 (G)и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
7 (H)И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
8 И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.
9 (I)И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.
10 (J)Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;
11 обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
12 На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.
13 Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.
14 А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.
15 И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името ѝ Сарра;
16 (K)Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.
17 (L)И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?
18 И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!
19 (M)А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.
20 (N)И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ.
21 (O)Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време.
22 Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.
23 И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.
24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.
25 А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.
26 В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,
27 и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници.
27 (A)Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“.
28 Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29 (B)И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
31 (C)Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.
32 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
33 (D)Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“.
34 Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
35 ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
36 ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37 (E)Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
38 (F)Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.
39 (G)Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41 И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42 (H)Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43 (I)Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“.
44 (J)Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45 (K)за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46 Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.