Old/New Testament
13 (A)И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.
2 (B)Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.
3 (C)И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, – между Ветил и Гай,
4 (D)до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне.
5 И Лот, който пътуваше с Аврама, също имаше дребен и едър добитък и шатри.
6 (E)И земята беше тясна за тях, за да живеят заедно, понеже имотът им беше тъй голям, че не можаха да живеят заедно.
7 (F)И стана караница между пастирите на Аврамовия добитък и пастирите на Лотовия добитък; в оная земя живееха тогава хананейци и ферезейци.
8 (G)И рече Аврам на Лота: не бива да има караница между мене и тебе, и между моите пастири и твоите, понеже сме роднина;
9 не е ли цялата земя пред тебе? отдели се от мене: ако идеш ти наляво, аз – надясно, ако пък ти – надясно, аз – наляво.
10 (H)Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;
11 и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.
12 Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом.
13 (I)А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа.
14 И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
15 (J)защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека;
16 (K)и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
17 стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
18 (L)И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамрѐ, що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.
14 (M)И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, –
2 (N)всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
3 Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
4 Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
5 В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимди в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
6 и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
7 И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
8 Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
9 с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.
10 А в долина Сидим имаше много смо̀лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях; а останалите побягнаха в планините.
11 Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
12 Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.
13 (O)А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамрѐ, брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.
14 (P)Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
15 и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
16 и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.
17 (Q)Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
18 (R)и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, – той бе свещеник на Бога Всевишни,
19 и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
20 (S)благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
21 И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.
22 Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
23 че дори нишка и ремък от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, –
24 (T)освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.
15 (U)Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
2 (V)Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
3 И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми[a].
4 И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
5 (W)Па го изведе навън и (му) рече: погледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
6 (X)Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
7 И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
8 Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
9 Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
10 (Y)Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
11 И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
12 По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
13 (Z)И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
14 но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
15 а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
16 (AA)в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.
17 (AB)Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.
18 (AC)В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
19 кенейци, кенезейци, кедмонейци,
20 хетейци, ферезейци, рефаимци,
21 аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.
5 Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
2 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
3 (A)блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
4 (B)Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
5 (C)Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
8 (D)Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 (E)Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
10 (F)Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
11 (G)Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
12 (H)Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
13 (I)Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
14 (J)Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
15 (K)Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
16 (L)Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
17 Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
18 (M)Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 И тъй, който наруши една от наймалките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
20 Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
21 (N)Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“.
22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака̀“[a], виновен ще бъде пред синедриона[b]; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена.
23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
25 (O)Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
26 истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант[c].
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.