Old/New Testament
Хубава си, любима моя
4 (A)Ето, хубава си, любима моя; ето, хубава си;
очите ти под булото са като на гълъб;
косите ти са като стадо кози,
налягали по Галаадската планина.
2 (B)Зъбите ти са като стадо току-що подстригани овце,
излизащи от къпането;
те са всички като близнета[a]
и не липсва нито един между тях.
3 (C)Устните ти са като червена прежда
и устата ти – прекрасни;
челото ти под булото е
като част от нар;
4 (D)шията ти е като Давидова кула,
съградена за оръжейница,
където висят хиляда малки щита –
всички щитове на силни мъже;
5 (E)двете ти гърди са като две сърнички близнета,
които пасат между кремовете.
6 (F)Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
7 (G)Ти си все красива, любима моя;
и недостатък няма в теб.
8 (H)Ела с мен от Ливан, невесто,
с мен от Ливан;
погледни от върха на Аман,
от върха на Санир и на Ермон,
от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто,
пленила си сърцето ми с един поглед на очите си,
с една огърлица на шията си.
10 (I)Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!
Колко по-добра е от виното твоята любов
и благоуханието на твоите масла – от всякакъв вид аромати!
11 (J)От устните ти, невесто, капе мед като от пита;
мед и мляко има под езика ти;
и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
12 Градина затворена е сестра ми, невястата,
извор затворен, източник запечатан.
13 Твоите растения са рай от нарове
с отбрани плодове, кипър с нард,
14 нард и шафран, тръстика и канела,
с всички дървета, които доставят благоухания като ливан,
смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.
15 (K)Градински извор си ти,
кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.
16 (L)Събуди се, северни ветре, и ела, южни,
повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ.
Нека дойде възлюбеният ми в градината си
и да вкуси изрядните ѝ плодове.
5 (M)Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;
обрах смирната си и ароматите си;
ядох медената си пита с меда си;
пих виното си с млякото си.
Яжте, приятели;
пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени.
ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН
Нощен блян
2 (N)Аз спях, но сърцето ми беше будно;
и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва:
Отвори ми, сестро моя, любима моя!
Гълъбице моя, съвършена моя;
защото главата ми се напълни с роса,
косите ми – с нощни капки.
3 Но аз си казах: Съблякох дрехата си – как да я облека?
Умих краката си – как да ги окалям?
4 Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата;
и сърцето ми се смути за него.
5 Аз станах да отворя на възлюбения си;
и от ръцете ми капеше смирна,
а от пръстите ми – чиста смирна
върху дръжките на ключалката.
6 (O)Отворих на възлюбения си;
но възлюбеният ми си беше тръгнал, отишъл си беше.
Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше!
Потърсих го, но не го намерих;
повиках го, но не ми отговори.
7 (P)Намериха ме стражарите, които обикалят града,
биха ме, раниха ме;
пазачите на стените ми отнеха мантията.
Помогнете ми да го намеря!
8 Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
ако намерите възлюбения ми – то какво?
Кажете му, че съм ранена от любов.
9 (Q)По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен,
о, ти, прекрасна между жените?
По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен,
че ни заклеваш така? –
10 Възлюбеният ми е бял и румен,
личи и между десет хиляди.
11 Главата му е като най-чисто злато;
косите му са къдрави, черни като гарван;
12 (R)очите му – умити в мляко и като красиво вложени скъпоценни камъни,
са подобни на очите на гълъби при водните потоци;
13 бузите му са като лехи с аромати,
като бряг с благоуханни растения;
устните му са като кремове, от които капе чиста смирна;
14 ръцете му са като златни цилиндри, покрити с хрисолит;
тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири;
15 краката му са като мраморни стълбове,
закрепени на подложки от чисто злато;
изгледът му е като Ливан, изящен като кедри;
16 устата му са много сладки; и той целият е прелестен.
Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми,
о, йерусалимски дъщери.
Закон или вяра
3 (A)О, неразумни галатяни, кой ви омая – вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно обрисуван като разпънат?
2 (B)Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?
3 (C)Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта?
4 (D)Напразно ли толкова страдахте? Ако наистина е напразно!
5 (E)Тогава Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието,
6 (F)както Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда?
7 (G)Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда;
8 (H)и Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: „В тебе ще се благославят всички народи.“
9 Така че тези, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.
10 (I)Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.“
11 (J)А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“;
12 (K)а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“
13 (L)Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“;
14 (M)така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
Законът и Божието обещание
15 (N)Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него.
16 (O)А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като на мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос.
17 (P)И това казвам, че завѐт, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-късно, така че да се унищожи обещанието.
18 (Q)Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
19 (R)Тогава защо бе даден законът? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото беше дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.
20 (S)Но ходатаят неходатайства за един; а Бог, Който дава обещание, е един.
21 (T)Тогава законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
22 (U)Но Писанието затвори всички под грях, така че обещанието, изпълнено чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват.
23 А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.
24 (V)Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра.
25 Но след идването на вярата не сме вече под ръководството на детеводител.
26 (W)Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос.
27 (X)Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.
28 (Y)Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.
29 (Z)И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.