Old/New Testament
23 Наложено за Тир <пророчество:> Лелекайте, тарсийски кораби, Защото той се разруши, Та няма <за вас> къща или вход. (От Китимската земя им се извести това).
2 Млъкнете, вие жители на крайморието, Да! ти, когото сидонските търговци, Минаващи през морето, са обогатили
3 Доходът му, <идещ> през големи води, Бе житото на Нил, жетвата на реката Тъй щото той беше тържище на народите.
4 Засрами се, Сидоне, защото морето проговори; Морската крепост рече: Не съм в болки, нито раждам, Нито момци отхранвам, <нито> девици отгледвам.
5 Когато се чуе това в Египет, Ще се мъчат много поради известието за Тир
6 Заминете в Тарсис; Възридайте, жители на крайморието.
7 Това ли е вашият весел <град>, Чиято древност е от стари времена? Нозете му ще го занесат далеч да странствува.
8 Кой намисли това против Тир, Който раздаваше корони, Чиито търговци бяха князе, Чиито покупатели бяха знаменитите на света?
9 Господ на Силите намисли това, За да посрами всяко гордеене със слава И да унижи всичките знаменити на света.
10 Залей земята си като Нил, тарсийска дъщерьо; Няма вече ограничение <за тебе>.
11 <Господ> простря ръката Си над морето, Потресе царствата; Господ даде заповед на Ханаан Да се съборят крепостите му.
12 Рече още: Не ще се радваш вече, О угнетена девице, сидонова дъщерьо; Стани та замини в Китим; Нито там ще имаш почивка,
13 Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът определи <земята им> за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той го обърна на развалини.
14 Лелекайте, тарсийски кораби, Защото запустя крепостта ви.
15 В оня ден Тир ще бъде забравен седемдесет години, Колкото са годините {Еврейски: Дните.} на един цар; А след седемдесетте години Ще бъде на Тир както в песента на блудницата се <казва>:
16 Вземи арфа, обходи града, Забравена блуднице; Свири сладко, пей много песни, За да те помнят.
17 И след седемдесет години Господ ще посети <дъщерята на> Тир; И тя ще се наема пак, И ще блудствува с всичките царства на света по лицето на земята.
18 Но търговията и наемът й ще се посветят на Господа, Няма да се вложат в съкровище нито в склад; Защото търговията й ще бъде за живеещите пред Господа, За да ядат до ситост и да имат трайно облекло.
24 Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.
2 И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача <с> лихва, така и на оня, който му дава <с> лихва.
3 Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.
4 Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.
5 Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.
6 Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.
7 Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.
8 Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.
9 Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.
10 Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.
11 Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.
12 В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.
13 Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на <плода паднал при> отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.
14 Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.
15 Затова прославете Господа в източните страни, <Прославете> името на Господа Израилевия Бог в крайморията.
16 От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.
17 Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.
18 Който бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.
19 Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.
20 Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.
21 И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.
22 И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.
23 Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.
25 Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните <Си> намерения, с вярност и истинност.
2 Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.
3 Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.
4 Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците <нападне> като буря върху стена.
5 Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.
6 И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина <дълго стояли> на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, <дълго стояли> на дрождията си, пречистени.
7 И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.
8 Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил <това>.
9 И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.
10 Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.
11 <Господ> ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира <ръце> да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.
12 Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще <я> събори и хвърли на земята, дори в пръстта.
1 Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите:
2 Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.
3 Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,
4 винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,
5 за вашето участие в <делото на> благовестието от първия ден дори до сега;
6 като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.
7 И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.
8 Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.
9 И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,
10 за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,
11 изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.
12 А желая да знаете, братя, че това, <което> ме <сполетя>, спомогна повече за преуспяване на благовестието,
13 до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;
14 и повечето от братята на Господа, одързостени от <успеха в> оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.
15 Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля.
16 Едните <правят това> от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието;
17 а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми.
18 Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.
19 Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването <на мене> Духа Исус Христов,
20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, <че>, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.
21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.
22 Но ако живея в тялото, това <значи> плод от делото ми; и така що да избера не зная,
23 но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;
24 но да остана в тялото е по-нужно за вас.
25 И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;
26 тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.
27 Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието,
28 и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;
29 защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;
30 като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.
© 1995-2005 by Bibliata.com