Old/New Testament
Давид побеждава амонци и сирийци
19 (A)След това царят на амонците Наас умря и вместо него се възцари синът му Анун.
2 Тогава Давид каза: Ще покажа благосклонност към Анун, Наасовия син, понеже баща му показа благосклонност към мен. И така, Давид прати посланици, за да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Анун в земята на амонците, за да го утешат,
3 първенците на амонците казаха на Анун: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е пратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе, за да разузнаят, да разорят и да съгледат земята?
4 Затова Анун хвана Давидовите слуги и ги обръсна, отряза дрехите им до половина – до бедрата им, и ги отпрати.
5 И някои отидоха и известиха на Давид за стореното на мъжете и той изпрати хора да ги посрещнат (понеже мъжете много се срамуваха) и да им кажат от името на царя: Останете в Йерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.
6 (B)А след като амонците видяха, че бяха станали омразни на Давид, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро, за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сирия на Маах и от Сова.
7 И си наеха тридесет и две хиляди колесници също и царя на Маах с народа му, които дойдоха и разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.
8 Когато чу това, Давид прати Йоав и цялото множество силни мъже.
9 А амонците излязоха и се строиха за бой при градската порта; а царете, които дойдоха, бяха отделно на полето.
10 Йоав, като видя, че се бяха строили за бой против него отпред и отзад, събра между всичките отбрани Израилеви мъже и ги опълчи против сирийците;
11 а останалия народ даде в ръката на брат си Ависей; и те се опълчиха против амонците.
12 Йоав каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.
13 Дерзай и нека бъдем мъжествени за народа си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.
14 И така, Йоав и народът, който беше с него, встъпиха в сражение против сирийците; и те побегнаха пред него.
15 А когато амонците видяха, че сирийците побегнаха, тогава и те побегнаха пред брат му Ависей и влязоха в града. Тогава Йоав си дойде в Йерусалим.
16 А сирийците, като видяха, че бяха победени от Израил, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката Ефрат, начело със Совак, военачалника на Ададезер.
17 И когато бе известено на Давид, той събра целия Израил и като премина Йордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И така, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.
18 Но сирийците побегнаха пред Израил; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.
19 Слугите на Ададезер, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Давид и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.
Давид превзема Рава и побеждава филистимците
20 (C)След една година във времето, когато царете отиват на война, Йоав изведе всичката сила на войската и като опустоши земята на амонците, дойде и обсади Рава; Давид остана в Йерусалим. Йоав порази Рава и я съсипа.
2 (D)Давид взе от главата на царя им короната му и установи, че тежеше един златен талант и по нея имаше скъпоценни камъни; и я положиха на главата на Давид; и той изнесе от града твърде много плячка.
3 Изведе и народа, който беше в него, и ги посече с железни дикани и с брадви. И така постъпи Давид с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.
4 (E)След това настана война с филистимците в Гезер, когато хусатецът Сивехай уби Сифай, от синовете на исполина; и филистимците бяха победени.
5 И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката беше като кросно на тъкач.
6 (F)Настана пак война в Гет, където имаше един снажен мъж с по шест пръста на ръцете и на краката си, всичко двадесет и четири; също и той беше се родил на исполина;
7 а когато той се закани на Израил, Йонатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.
8 Тези се бяха родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давид и чрез ръката на слугите му.
Преброяване на народа и Божието наказание
21 (G)Но Сатана се повдигна против Израил и подбуди Давид да преброи Израил.
2 (H)И така, Давид каза на Йоав и на първенците от народа: Идете, пребройте Израил от Вирсавее до Дан и ми доложете, за да науча броя им.
3 А Йоав отговори: Господ дано прибави на народа Си стократно повече, отколкото са! Но, господарю мой, царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? Защо господарят ми желае това? Защо да стане причина за вина в Израил?
4 Обаче царската дума надделя над Йоав. И така, Йоав тръгна и като обходи целия Израил, се върна в Йерусалим.
5 Йоав доложи на Давид броя на преброения народ. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да носят меч; а Юда – четиристотин и седемдесет хиляди мъже, които можеха да носят меч.
6 (I)А между тях той не брои левитите и Вениаминовите синове; защото царската дума беше гнусна за Йоав.
7 Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той порази Израил.
8 (J)Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко, като извърших това; но сега, моля Ти се, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
9 И Господ говорѝ на Давидовия ясновидец Гад:
10 (K)Иди, говорѝ на Давид: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.
11 И така, Гад дойде при Давид и му каза: Така казва Господ:
12 (L)Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си, като те стига техният меч, или три дни да поразява Господният меч, т. е. мор по земята, като ангелът Господен погубва по всичките Израилеви предели. И така, сега виж какъв отговор да върна на Онзи, Който ме е пратил.
13 Давид отвърна на Гад: Намирам се много натясно; обаче по-добре да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; а в ръката на човека да не попадна.
14 И така, Господ прати мор върху Израил; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израил.
15 (M)Бог прати ангел в Йерусалим, за да го погуби; но когато започна да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при хармана на евусеца Орна.
16 (N)А Давид, като погледна и видя, че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Йерусалим, тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха на лицата си.
17 И Давид каза на Бога: Не заповядах ли аз да преброят народа? Наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тези овце какво са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом, а не над Твоя народ, за да ги погуби.
18 (O)Тогава ангелът Господен заповяда на Гад да каже на Давид да отиде и издигне жертвеник на Господа на хармана на евусеца Орна.
19 И така, Давид излезе според думата, която Гад говори в Господнето име.
20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито.)
21 И като идваше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе от хармана и се поклони на Давид с лице до земята.
22 Тогава Давид му каза: Дай ми мястото, където е този харман, за да издигна на него жертвеник на Господа; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между народа.
23 А Орна отговори на Давид: Вземи си го и нека господарят ми, царят, направи каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичко давам.
24 А цар Давид каза на Орна: Не, а непременно ще го купя с пълна цена; защото не искам да взема за жертва на Господа това, което е твое, нито ще принеса за всеизгаряне, без да платя.
25 (P)И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикъла злато по теглилка.
26 (Q)Там Давид издигна жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни жертви, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън, паднал върху жертвеника за всеизгарянето.
27 Тогава Господ заповяда на ангела и той върна меча си в ножницата му.
28 В онова време, когато Давид видя, че Господ го послуша на хармана на евусеца Орна, започна да принася там жертви.
29 (R)Защото в онова време Господнята скиния, която Моисей направи в пустинята, и жертвеникът за всеизгарянето бяха на високото място в Гаваон.
30 Но Давид не можеше да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.
Исус Христос прощава на прелюбодейката
8 А Исус отиде на Елеонския хълм.
2 И рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше.
3 И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха:
4 Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.
5 (A)Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?
6 И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.
7 (B)Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен[a], нека пръв хвърли камък по нея.
8 И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.
9 (C)А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред.
10 И когато се изправи, Исус ѝ каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди?
11 (D)И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.
Исус Христос – Светлината на света
12 (E)Тогава Исус отново им говорѝ: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
13 (F)Затова фарисеите Му казаха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.
14 (G)Исус им отговори: Макар Аз сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде идвам и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам и накъде отивам.
15 (H)Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 (I)И даже ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но сме Аз и Отец, Който Ме е пратил.
17 (J)И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
18 (K)Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене.
19 (L)Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Моя Отец; ако познавахте Мене, бихте познавали и Моя Отец.
20 (M)Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.
21 (N)И Исус пак им каза: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.
22 Затова юдеите се питаха: Да не би да се самоубие, че казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете?
23 (O)Исус им каза: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
24 (P)Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете.
25 Тогава те Го попитаха: Ти кой си? Исус им каза: Аз съм именно това, което ви говоря отначало.
26 (Q)Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.
27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.