Old/New Testament
ПЪРВА РЕЧ НА МОИСЕЙ КЪМ ИЗРАИЛ
Божието водителство от Хорив до Кадис
1 (A)Ето думите, които Моисей говорѝ на целия Израил отвъд[a] Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 (B)(Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)
3 (C)В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израилтяните това, което Господ му заповяда за тях,
4 (D)след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:
6 (E)Господ, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.
7 Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.
8 (F)Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.
9 (G)В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.
10 (H)Господ, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.
11 (I)(Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)
12 (J)Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас и товара от вас и вашите препирни?
13 (K)Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.
15 (L)И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 (M)В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.
17 (N)В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.
18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.
19 (O)Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.
20 Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.
21 (P)Ето, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.
23 (Q)Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 (R)И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.
25 (S)Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.
26 (T)Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.
27 (U)Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 (V)Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите[b].
29 Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.
30 (W)Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет
31 (X)и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.
32 (Y)Въпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,
33 (Z)Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан – нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 (AA)А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:
35 (AB)Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 (AC)освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 (AD)И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;
38 (AE)Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израил.
39 (AF)При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.
40 (AG)Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море[c].
41 (AH)Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.
42 (AI)А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.
43 (AJ)Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.
44 (AK)Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.
45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.
46 (AL)Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.
Години на странстване в пустинята
2 (AM)Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.
2 После Господ ми каза:
3 (AN)Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.
4 (AO)И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;
5 (AP)да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя[d], защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.
6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;
7 (AQ)защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
8 (AR)Така минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.
9 (AS)Тогава Господ ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
10 (AT)(А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.
11 И те като енакимите бяха смятани за исполини[e]; но моавците ги наричат емими.
12 (AU)Също и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята като наследство, която им даде Господ.)
13 (AV)Станете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
14 (AW)Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както Господ се закле.
15 (AX)Още Господнята ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.
16 А като измряха всички воини от народа,
17 Господ ми говорѝ:
18 Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;
19 (AY)и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
20 (AZ)(Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;
21 (BA)народ велик и многочислен, и висок, като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;
22 (BB)за тях направ ѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;
23 (BC)и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)
24 (BD)Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.
25 (BE)Днес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.
26 (BF)И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
27 (BG)Нека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.
28 (BH)С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш
29 (BI)(както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог, ни дава.
30 (BJ)Обаче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
31 (BK)А Господ ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.
32 (BL)Тогава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.
33 (BM)И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.
34 (BN)В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.
35 Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.
36 (BO)От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ, нашият Бог, предаде всичките пред нас.
37 (BP)Само към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която Господ, нашият Бог, ни беше забранил.
3 (BQ)Тогава завихме и отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Едраи.
2 (BR)А Господ ми каза: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, целия му народ и земята му; ще му направиш, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
3 (BS)И така, Господ, нашият Бог, предаде в ръката ни и васанския цар Ог, и целия му народ; и го поразихме така, че не оставихме никой да оцелее.
4 (BT)В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който да не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ог във Васан.
5 Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; и освен тях имаше твърде много неукрепени градове.
6 (BU)Тях изтребихме, както направихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.
7 А всичкия добитък и плячката от градовете разграбихме.
8 Така, в онова време отнехме от двамата аморейски царе земята, която е отвъд[f] Йордан, от потока Арнон до планината Ермон
9 (BV)(Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците я наричат Санир);
10 (BW)всички градове на планинската страна, целия Галаад и целия Васан до Салха и Едраи, градове от царството на Ог във Васан.
11 (BX)(Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно; то е още в Рава на амонците. Дължината му беше девет лакътя и широчината му – четири лакътя, според лакътя на мъж.)[g]
12 (BY)И дадох на Рувимовите синове и Гадовите синове земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон, и половината от планинските области на Галаад с градовете му;
13 (BZ)а остатъка от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от Манасиевото племе, цялата Арговска област с целия Васан, който се нарича Земя на исполините.
14 (CA)Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците и нарече Васан по свое име Хаввот-яир[h], както се нарича и до днес.
15 (CB)А на Махир дадох Галаад.
16 (CC)Но на Рувимовите синове и на Гадовите синове дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока за граница, и до потока Явок, границата на амонците,
17 (CD)и полето, и Йордан, който им е граница от Хинерот[i] до морето в пустинята Араба, т. е. Соленото море, под склоновете на Фасга на изток.
18 (CE)В онова време ви заповядах: Господ, вашият Бог, ви даде тази земя за притежание; затова всички вие, храбри мъже, минете въоръжени пред братята си израилтяните.
19 Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,
20 (CF)докато Господ успокои братята ви, както е успокоил и вас, и превземат и те земята, която Господ, вашият Бог, ще им даде отвъд Йордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.
21 (CG)В онова време заръчах на Исус: Очите ти видяха всичко, което стори Господ, вашият Бог, на тези двама царе; така ще направи Господ и на всички царства, към които преминаваш.
22 (CH)Да не се боите от тях; защото Господ, вашият Бог, воюва за вас.
23 (CI)В онова време се молих на Господа, като казах:
24 (CJ)Господи Йехова, Ти си започнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е този бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите велики дела?
25 (CK)Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя отвъд[j] Йордан, онази добра планинска страна и Ливан.
26 (CL)Но Господ, понеже се беше разгневил на мене заради вас, не ме послуша; Той ми каза: Стига ти; да не Ми проговориш вече за това.
27 (CM)Изкачи се на върха на Фасга и погледни на запад и север, на юг и изток, и гледай земята с очите си; защото няма да преминеш този Йордан.
28 (CN)Заръчай на Исус, насърчи го и го укрепи; защото той ще мине пред този народ и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.
29 (CO)И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.
Предсказание за страданията и възкресението
32 (A)А когато бяха на път, като отиваха за Йерусалим, Исус вървеше пред тях, а те се учудваха, и онези, които вървяха отзад, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети:
33 (B)Ето, ние се изкачваме към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;
34 и ще Му се подиграят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.
Искането на Зеведеевите синове за първенство
35 (C)Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да направиш за нас, каквото и да поискаме от Теб.
36 А Той им каза: Какво желаете да направя за вас?
37 Те Му отговориха: Дай ни да седнем – един отдясно на Теб, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.
38 А Исус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 Те Му казаха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 но да седнете отдясно на Мен или отляво на Мене, не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено.
41 (D)А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан.
42 (E)Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които са признати за князе на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях.
43 (F)Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, нека ви бъде служител;
44 (G)и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всички.
45 (H)Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
Изцеляването на слепия Вартимей
46 (I)Дойдоха в Йерихон; и когато Исус излизаше от Йерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
49 И така, Исус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепеца и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
50 И той си хвърли дрехата, скочи и дойде при Исус.
51 Исус заговори и му каза: Какво искаш да направя за тебе? Слепецът Му каза: Учителю, да прогледна.
52 (J)А Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и тръгна след Него по пътя.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.