Old/New Testament
34 (A)Пристъпете, народи, слушайте и внимавайте, племена! Да слуша земята и всичко, що я пълни, вселената и всичко, що се в нея ражда!
2 (B)Защото гневът на Господа е върху всички народи, яростта Му върху цялото им воинство. Той ги предаде на заклятие, отдаде ги на клане.
3 (C)И техните убити ще бъдат разхвърляни, и от труповете им ще се дигне смрад, и планините ще разкиснат от техните кърви.
4 (D)И ще изтлее цялото небесно воинство[a], и небесата ще се свият като книжен свитък; и цялото им воинство ще падне, както опада лист от лоза, както увяхнал лист – от смоковница.
5 (E)Защото мечът Ми се опи на небесата; ето, за съд слиза той над Едом и над народа, когото предадох на заклятие.
6 (F)Мечът Господен ще се насити с кръв, ще затлъстее от тлъстина, от агнешка и козя кръв, от тлъстината на овнешки бъбреци; защото Господ има жертва във Восор и голямо клане в земята Едомска.
7 (G)И биволи ще паднат с тях и телета наедно с волове, и земята ще се опие от кръвта им, и прахът им ще затлъстее от тлъстина.
8 (H)Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Сион.
9 И реките му ще се преобърнат на катран, и прахът му – в сяра, и земята му ще бъде запален катран:
10 (I)няма да гасне ни денем, нито нощем; и димът ѝ вечно ще възлиза, от рода в род ще остава запустяла; во веки веков не ще мине никой по нея;
11 (J)и ще я завладеят пеликани и ежове; бухали и гарвани ще се заселят в нея; и ще протегнат по нея връв за разорение и отвес за унищожение.
12 Никой не ще остане там от нейните знатни, когото биха повикали на царството, и всичките ѝ князе ще бъдат нищо.
13 (K)И дворците ѝ ще обраснат с тръни, а твърдините ѝ – с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, свърталище на камилоптици.
14 (L)И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой.
15 Там ще свие гнездо хвърката змия, ще снася яйца, ще мъти малки и ще ги събира под сянката си; там и ястреби ще се събират един с други.
16 (M)Намерете в книгата Господня и прочетете; ни едно от тия не ще отмине, и едно с друго не ще се замени. Защото сами Неговите уста заповядаха, и Сам Духът Му ще ги събере.
17 (N)И Сам Той им хвърли жребие, и Неговата ръка им я раздели с мярка; вовеки те ще я владеят, из рода в род ще живеят на нея.
35 (O)Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин;
2 (P)великолепно ще цъфти и ще се радва, ще тържествува и се весели; славата на Ливан ще ѝ се даде, великолепието на Кармил и Сарон; те ще видят славата на Господа, величието на нашия Бог.
3 (Q)Укрепете ослабналите ръце и уякчете треперещите колена;
4 (R)кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси.
5 (S)Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат.
6 (T)Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее; защото води ще бликнат в пустинята, и потоци – в степите.
7 И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя – във водни извори; в жилището на чакалите, дето те почиват, ще стане място за тръст и рогоз.
8 (U)И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път; нечистият не ще ходи по него; но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят.
9 (V)Лъв не ще има там, и лют звяр не ще възлезе по него; той няма да се намери там, а ще ходят изкупените.
10 (W)И ще се върнат избавените от Господа, ще дойдат на Сион с радостно възклицание; и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие, а скръб и въздишка ще се отдалечат.
36 (X)И в четиринайсетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим излезе против всички укрепени градове на Иудея и ги превзе.
2 (Y)Тогава асирийският цар проводи Рабсака с голяма войска от Лахис в Иерусалим при цар Езекия; и той се спря при водопровода на горния водоем по пътя за нивата на тепавичаря.
3 И излезе при него Елиаким, Хелкиев син, началник на двореца, и писарят Севна, и летописецът Иоах, Асафов син.
4 И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй казва великият цар, цар асирийски: какво е това упование, на което се ти уповаваш?
5 (Z)Аз мисля, че това са само празни думи, а за война са потребни съвет и сила: и тъй, на кого се ти уповаваш, че си се отметнал от мене?
6 (AA)Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая сломена тръст, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще я промуши. Такъв е фараонът, царят египетски, за всички, които се нему уповават.
7 Ако ли ми кажеш: уповаваме се на Господа, нашия Бог, – то на тогова ли, чиито оброчища и жертвеници отмени Езекия и каза на Иуда и на Иерусалим: „само пред тоя жертвеник се покланяйте“?
8 И тъй, влез в съюз с моя господар, царя асирийски; – ще ти дам две хиляди коня; можеш ли си достави ездачи за тях?
9 (AB)И как искаш да накараш да отстъпи вождът, един от най-малките раби на моя господар, надявайки се на Египет, зарад колесници и коне?
10 (AC)Та нима без воля Господня тръгнах аз против тая земя, за да я разоря? Господ ми каза: иди против тая земя и я разори.
11 (AD)Тогава Елиаким, Севна и Иоах казаха на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото ние разбираме, а не ни говори по иудейски, за да чуе народът, който е на стената.
12 И Рабсак рече: нима само при твоя господар и при тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, също и при людете, които седят по стените, за да ядат с вас поганта си и да пият мочта си.
13 И стана Рабсак и извика с висок глас по иудейски и рече: чуйте думите на великия цар, асирийския цар!
14 (AE)Тъй казва царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може ви спаси;
15 и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: „Господ ще ни спаси; тоя град няма да бъде отдаден в ръцете на царя асирийски.“
16 (AF)Не слушайте Езекия, защото тъй говори царят асирийски: примирете се с мене и излезте пред мене, и нека всякой яде плода на лозето си и на смоковницата си, и нека всякой пие вода от своя кладенец,
17 докле не дойда и ви взема в такава също земя, каквато е и вашата земя, в земя на хляб и вино, в земя на плодове и лозя.
18 (AG)И тъй, да ви не мами Езекия, думайки: „Господ ще ни спаси“. Боговете на народите спасиха ли, всякой своята земя, от ръката на асирийския цар?
19 (AH)Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим? Спасиха ли те Самария от моята ръка?
20 Кой от всички богове на тия земи спаси земята си от моята ръка? Та нима Господ ще спаси Иерусалим от моята ръка?
21 (AI)Но те мълчаха и не му отговаряха ни дума, защото от царя беше дадена повеля: не му отговаряйте.
22 Тогава отиде Елиаким, син Хелкиев, началник на двореца, и Севна, писарят, и Иоах, син Асафов, летописец, при Езекия, с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсака.
2 Желая да знаете, в каква голяма борба съм заради вас и заради ония, които са в Лаодикия и в Иерапол, и заради всички, които не са ме видели лично,
2 (A)за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа,
3 (B)в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието.
4 А това казвам, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи;
5 (C)защото ако и да отсъствувам тялом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба и вашата твърда вяра в Христа.
6 Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него,
7 (D)вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.
8 (E)Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа;
9 (F)понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството,
10 (G)и вие сте пълни чрез Него, Който е Глава на всяко началство и власт:
11 (H)в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово,
12 (I)като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.
13 (J)И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си, Той оживи заедно с Него, като ви прости всички грехове;
14 (K)а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста;
15 (L)като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях.
16 (M)И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота:
17 (N)това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос.
18 (O)Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум
19 (P)и не се придържа о Главата – Христа, от Когото цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога.
20 (Q)И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления:
21 „не се докосвай, не вкусвай, не пипай“
22 (R)(които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), – според човешки заповеди и учения?
23 Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.