Old/New Testament
6 (A)Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,
2 ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.
3 (B)Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
4 (C)не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,
5 (D)спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.
6 Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
7 Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;
8 но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда ѝ употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)
9 (E)Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?
10 (F)Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:
11 и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)
12 Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,
13 (G)намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;
14 (H)в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.
15 (I)Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан – без изцеление.
16 Ето шест неща, които Господ мрази – дори седем, които са гнусота за душата Му:
17 (J)очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
18 сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
19 (K)лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.
20 (L)Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
21 (M)вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
22 (N)Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:
23 (O)защото заповедта е светило, и поуката – светлина, и назидателните поуки – път към живота,
24 (P)за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
25 (Q)Не пожелавай хубостта ѝ в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,
26 (R)защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.
27 Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
28 Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?
29 (S)Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.
30 Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен;
31 (T)хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.
32 (U)Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
33 бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,
34 защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,
35 няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.
7 Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
2 (V)Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.
3 (W)Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.
4 (X)Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник,
5 (Y)за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.
6 Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,
7 и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,
8 който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,
9 по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.
10 И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,
11 бъбрива и необуздана, нозете ѝ се не спират вкъщи:
12 ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.
13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;
14 „мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;
15 затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те;
16 с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;
17 спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;
18 дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,
19 защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;
20 кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“
21 С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.
22 Веднага той тръгна подире ѝ, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел,
23 (Z)докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.
24 И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
25 (AA)Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките ѝ,
26 защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:
27 (AB)нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.
2 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3 (A)Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4 (B)От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6 (C)Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8 затова моля ви да покажете към него любов.
9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11 (D)за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15 (E)Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16 (F)на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17 (G)Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.