Old/New Testament

30 А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.

² И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.

³ Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;

⁴ късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.

⁵ Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,

⁶ за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.

⁷ Реват между храстите, врат се под тръните.

⁸ Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!

^9 (A)Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.

^10 (B)Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.

¹¹ Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.

¹² Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.

¹³ А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.

^14 (C)Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.

¹⁵ Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.

^16 (D)И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.

¹⁷ Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.

¹⁸ С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.

^19 (E)Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.

^20 (F)Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш.

²¹ Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.

²² Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.

^23 (G)Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.

^24 (H)Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?

^25 (I)Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?

^26 (J)Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.

²⁷ Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.

²⁸ Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.

^29 (K)Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.

^30 (L)Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.

^31 (M)И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен.

31 ^(N)Завет направих с очите си да не помислям за девица.

² Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?

³ Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?

^4 (O)Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?

⁵ Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –

⁶ нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.

^7 (P)Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,

^8 (Q)нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.

^9 (R)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, –

^10 (S)нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,

^11 (T)защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;

^12 (U)това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.

^13 (V)Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,

¹⁴ какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?

¹⁵ Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?

^16 (W)Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?

^17 (X)Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?

^18 (Y)Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.

^19 (Z)Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, –

^20 (AA)чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?

^21 (AB)Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,

^22 (AC)нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,

^23 (AD)защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.

^24 (AE)Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?

²⁵ Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?

^26 (AF)Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,

^27 (AG)прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?

^28 (AH)Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.

^29 (AI)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?

³⁰ Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.

³¹ Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?

^32 (AJ)Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.

^33 (AK)Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,

³⁴ щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.

³⁵ О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;

³⁶ щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;

³⁷ щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.

³⁸ Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,

^39 (AL)ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,

⁴⁰ нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик – къклица. Думите Иовови се свършиха.

^26 (A)Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.

^27 (B)Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;

^28 (C)и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.

²⁹ А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.

^30 (D)Но Бог Го възкреси от мъртвите;

^31 (E)през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.

^32 (F)И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,

^33 (G)както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“.

^34 (H)А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“.

^35 (I)Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“.

^36 (J)Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,

^37 (K)но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.

^38 (L)И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;

^39 (M)и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.

⁴⁰ Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:

^41 (N)„вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“.

⁴² На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.

^43 (O)А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.

⁴⁴ На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.

⁴⁵ Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.

^46 (P)Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.

^47 (Q)Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“

⁴⁸ Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.

⁴⁹ И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.

^50 (R)Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.

^51 (S)Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.

⁵² А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.