Old/New Testament
16 (A)Донесоха ковчега Божий и го поставиха сред скинията, която Давид бе направил за него, и принесоха Богу всесъжения и мирни жертви.
2 (B)Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне,
3 (C)и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.
4 И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев:
5 Асафа – за главен, втори след него Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа – да свири на кимвали,
6 а Ванея и Озиила, свещениците, – да тръбят постоянно пред ковчега на завета Божий.
7 В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му:
8 (D)славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите;
9 пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса;
10 хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа;
11 потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му,
12 спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му,
13 вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови!
14 Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя.
15 (E)Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове,
16 (F)онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака,
17 и което постави на Иакова за закон и на Израиля за вечен завет,
18 думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял.
19 (G)Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея,
20 и прехождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ;
21 но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете:
22 (H)не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци.
23 (I)Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му.
24 (J)Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му,
25 (K)защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове.
26 Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори.
27 (L)Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място.
28 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест,
29 въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му.
30 Трепери пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати.
31 Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!
32 Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него.
33 Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди.
34 (M)Славете Господа, защото милостта Му е вовеки,
35 (N)и кажете: спаси ни, Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хвалим с Твоята слава!
36 (O)Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия!
37 Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден,
38 и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса – за вратари;
39 а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господнето жилище, що беше на висината в Гаваон,
40 (P)за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля;
41 и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки.
42 При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата.
43 (Q)И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом.
17 (R)Когато Давид живееше в своя дом, каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а ковчегът на завета Господен е под шатра.
2 (S)И Натан каза на Давида: върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.
3 (T)Но в същата нощ биде слово Божие към Натана:
4 (U)иди и кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ: не ти ще Ми съградиш дом, дето да обитавам,
5 (V)защото Аз не съм живял в дом от деня, когато изведох синовете Израилеви, и доднес, а ходих от шатра в шатра и от жилище в жилище.
6 Където и да ходих с целия Израил, казах ли, макар и дума, някому от съдиите израилски, на които бях заповядал да пасат Моя народ: защо Ми не съградите кедров дом?
7 (W)И сега тъй кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ Саваот: взех те от овчето стадо, за да те направя вожд на Моя народ Израиля;
8 бях с тебе навред, дето и да ходи, изтребих всички твои врагове пред лицето ти и направих името ти като името на великите по земята;
9 (X)приготвих място за Моя народ Израиля, укорених го, и той ще живее спокойно на своето място, и няма вече да го смущават, нечестивите няма вече да го притесняват, както изпреди,
10 (Y)в ония дни, когато Аз бях поставил съдии над Моя народ Израиля, и Аз бях смирил всички твои врагове, и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.
11 (Z)Кога се изпълнят твоите дни, и ти се прибереш при отците си, тогава ще въздигна твоето семе след тебе, което ще бъде от синовете ти, и ще закрепя царството му.
12 Той ще Ми съгради дом, и ще закрепя престола му вовеки.
13 (AA)Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син, и милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от оногова, който беше преди тебе.
14 (AB)Ще го поставя в Моя дом и в Моето царство навеки, и престолът му ще бъде вечно крепък.
15 (AC)Всички тия думи и цялото видение Натан точно разказа на Давида.
16 (AD)Цар Давид дойде, застана пред лицето Господне и каза: кой съм аз, Господи Боже, и какво е моят дом, та си ме толкоз въздигнал?
17 (AE)Но и това се показа малко в Твоите очи, Боже; Ти възвестяваш за дома на Твоя раб далечна бъднина и гледаш на мене като на велик човек, Господи Боже!
18 (AF)Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се възвеличи Твоят раб? Ти знаеш Своя раб!
19 Господи, за Твоя раб, според сърцето Си, Ти вършиш всички тия велики дела, за да явиш всяко величие.
20 (AG)Господи, по всичко, що сме слушали с ушите си, подобен на Тебе няма и няма бог, освен Тебе.
21 (AH)И кой е подобен на Твоя народ Израил, едничък народ на земята, при който е идвал Бог, да го изкупи за Свой народ, за да Си направи име чрез велико и страшно дело, – чрез прогонване народите от лицето на Своя народ, който Ти избави от Египет.
22 Ти направи Твоя народ Израиля Свой собствен народ навеки и Ти, Господи, стана негов Бог.
23 (AI)И тъй, сега, о, Господи, утвърди навеки словото, що си казал за Твоя раб и за неговия дом, и стори, според както си казал.
24 Да пребъде и да се възвеличи Твоето име вовеки, за да казват: Господ Саваот, Бог Израилев, е Бог над Израиля, и домът на Твоя раб Давида да бъде крепък пред Твоето лице.
25 (AJ)Защото Ти, Боже мой, яви на Твоя раб, че ще му уредиш дом, затова и Твоят раб се осмели да се моли пред Тебе.
26 И сега, Господи, Ти си Бог, и Ти изрече за Твоя раб това добро.
27 (AK)Прочее, почни да благославяш дома на Твоя раб, за да бъде вечно пред Твоето лице; защото, ако Ти, Господи, го благословиш, ще бъде благословен довека.
18 (AL)След това Давид порази филистимците и ги покори и превзе Гет и подчинените нему градове от ръцете на филистимци.
2 (AM)Той порази и моавци, и моавци станаха роби на Давида и му даваха данък.
3 Давид порази и сувския цар Адраазара в Емат, когато тоя отиваше да утвърди властта си при река Ефрат.
4 И взе Давид от него хиляда колесници, седем хиляди конници и двайсет хиляди пешаци; и разруши Давид всички колесници, като остави от тях само сто.
5 Дамаските сирийци щяха да дойдат на помощ на сувския цар Адраазара, но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.
6 (AN)Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, като му даваха данък. Тъй помагаше Господ Давиду навред, дето и да идеше.
7 (AO)Давид отне златните щитове, които Адраазаровите роби носеха, и ги донесе в Иерусалим.
8 (AP)А от Тивхата и Кун, Адраазарови градове, Давид отнесе твърде много мед. От нея Соломон направи медното море и стълбовете, и медните съдове.
9 (AQ)Като чу иматският цар Тоа, че Давид порази цялата войска на сувския цар Адраазара,
10 прати сина си Иорама при цар Давида, да го поздрави и му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил защото Тоа беше във война с Адраазара, и с него прати всякакви съдове златни, сребърни и медни.
11 Цар Давид ги посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всички народи: идумейци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци.
12 (AR)И Саруевият син Авеса порази в Солна долина осемнайсет хиляди идумейци;
13 и постави в Идумея стража, и всички идумейци станаха роби Давиду. Господ помагаше Давиду навред, дето и да идеше.
14 (AS)И царува Давид над цял Израил и раздаваше съд и правда на целия си народ.
15 (AT)Иоав, Саруев син, беше началник на войската, Иосафат, Ахилудов син – летописец,
16 (AU)Садок, син Ахитувов, и Авимелех, син Авиатаров, бяха свещеници, а Суса писар,
17 (AV)Ванея, син Иодаиев, беше над хелетейците и фелетейците, а синовете Давидови бяха първи при царя.
28 (A)Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29 Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30 (B)Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка. защото часът Му още не бе дошъл.
31 (C)И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
32 Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
33 А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
34 (D)ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
36 Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
37 (E)А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38 Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39 (F)Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
40 (G)Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
41 Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
42 (H)Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давиловото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
43 (I)И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
44 А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
45 Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
46 Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
47 Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
48 Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
49 Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
50 (J)Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
51 (K)осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
52 Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
53 И всеки си отиде у дома си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.