Old/New Testament
23 (A)Ето последните Давидови думи, речта на Иесеевия син Давида, речта на оня мъж, който е високо поставен, на помазаника на Бога Иаковов и на сладкия певец Израилев:
2 (B)Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми.
3 (C)Каза Бог Израилев, говори за мене скалата Израилева: оня, който господарува над людете, ще бъде праведен, като господарува с Божи страх.
4 (D)И както сутрин на разсъмване, при изгрев-слънце на безоблачно небе, от греенето след дъжд и израства из земята трева,
5 (E)тъй е и с моя дом у Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. Тъй изхожда от Него всичкото ми спасение и всичкото ми желание.
6 (F)А нечестивите ще бъдат като изхвърлено тръне, което не хващат с ръка;
7 (G)но който се докосва до него, въоръжава се с желязо или с дърво от копие, и на мястото в огън го изгарят.
8 (H)Ето имената на юнаците Давидови: ахаманец Исбосет, главен между тримата; той вдигна копието си против осемстотин души и ги порази наведнъж.
9 (I)След него бе Елеазар, син на Додо, Ахохов син, един от тримата юнаци, които бяха с Давида и с укори предизвикваха филистимци, когато тия бяха се събрали да воюват;
10 (J)израилтяните излязоха против тях, и той застана и поразяваше филистимци дотам, че ръката му се умори и прилепна към меча. И в оня ден Господ даде голяма победа, и народът тръгна подире му, само за да обира убитите.
11 След него – Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимци се събраха в Тирия, дето имаше нива, засята с леща, и народът побягна от филистимци,
12 той застана сред нивата и я защити и порази филистимци. И тогава Господ даде голяма победа.
13 (K)Тия трима главни измежду трийсетте воеводи отидоха и влязоха по жетва при Давида в Одоламската пещера, когато филистимските тълпи стояха в долината на рефаимци.
14 (L)Тогава Давид беше в укрепено място, а филистимската войска – във Витлеем.
15 (M)Давид поиска да пие и каза: кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портите?
16 Тогава тия трима юнаци се промъкнаха през филистимския стан, извадиха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха та донесоха на Давида. Но той не рачи да я пие, а я изля за слава Господу
17 (N)и каза: да ме пази Господ да сторя това! Не е ли това кръв на людете, които ходиха, с опасност за живота си? И не рачѝ да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци!
18 (O)И Авеса, брат на Саруевия син Иоава, беше главен между тримата; той уби с копието си триста души и се прослави между тия трима.
19 От тримата той беше най-виден и началник беше, ала на ония трима не беше равен.
20 (P)Ванея, син на храбрия мъж Иодая, от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариила Моавски; той същият слезе в един ров и уби лъв по снежно време;
21 пак той уби един египтянин, човек виден; египтянинът имаше в ръка копие, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката на египтянина и го уби с неговото копие, –
22 това именно извърши Иодаевият син Ванея, и беше славен между тримата юнаци;
23 той беше по-виден от трийсетте, ала на ония трима не беше равен. И Давид го постави за най-близък изпълнител на заповедите си.
24 (Q)Ето имената на силните при цар Давида: Асаил, брат на Иоава – в броя на трийсетте; Елханан, син на Додо, от Витлеем,
25 Шама хародитец, Елика хародитец,
26 Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша,
27 Евиезер анатотец, Мебунай хушатец,
28 Цалмон, ахохитец, Махарай нетофатец,
29 (R)Хелев нетофатец, син на Баана, Итай, син на Рибая, от Гива на синовете Вениаминови,
30 (S)Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш,
31 Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец,
32 Елияхба шалбонец; от синовете на Иашена – Ионатан,
33 Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара,
34 Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха, Елиам гилонец, син на Ахитофела,
35 Хецрай кармелитец, Паарай арбитец,
36 Игал, Натанов син, от Цоба, Бани гадитец,
37 Целек амонитец, Нахарай беротец, оръженосец на Иоава, Саруев син,
38 Ира итритец, Гареб итритец,
39 (T)Урия хетеец. Всичко – трийсет и седем.
24 (U)Гневът Господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй Израиля и Иуда.
2 И царят каза на военачалника Иоава, който беше при него: обиколи всички колена Израилеви (и Иудини) от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная, колко народ има.
3 Иоав каза на царя: Господ, Бог твой, да умножи народа толкова, колкото е, и още стократно толкова, и очите на господаря ми царя да видят това; но защо моят цар-господар иска това нещо?
4 (V)Но царската дума към Иоава и военачалниците надделя. И Иоав заедно с военачалниците излезе от царя да преброява израилския народ.
5 (W)Те преминаха Иордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е сред долината Гадова, към Иазер;
6 и дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Ходши; и стигнаха в Дан-Яан и избиколиха Сидон;
7 дойдоха до Тирската крепост и във всички хивейски и хананейски градове, излязоха на юг от Иудея, във Вирсавия,
8 обходиха цялата страна и стигнаха в Иерусалим след девет месеца и двайсет дена.
9 (X)Иоав подаде на царя списъка за народното преброяване; и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи – петстотин хиляди.
10 (Y)И след като Давид преброи народа, трепна му сърце. И каза Давид на Господа: тежко съгреших, дето постъпих тъй; и сега моля Ти се, Господи, прости греха на Твоя раб, защото аз постъпих твърде неразумно.
11 (Z)Когато Давид стана на другия ден сутринта, биде слово Господне към пророк Гада, Давидов ясновидец:
12 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си от тях едно, което да се изпълни над тебе.
13 (AA)И дойде Гад при Давида, обади му и му каза: избери си, глад ли да бъде в земята ти седем години, или три месеца да бягаш от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дни да върлува мор по твоята земя? Сега размисли и реши, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил.
14 (AB)Давид отговори на Гада: много ми е тежко; но нека падна в ръцете на Господа, защото е голямо Неговото милосърдие; само да не падна в човешки ръце. (И Давид си избра мор във време на пшенична жетва.)
15 И напрати Господ мор върху израилтяните от сутринта до определеното време; (и морът се начена у народа) и умряха от народа, от Дан до Вирсавия, седемдесет хиляди души.
16 (AC)И Ангел (Божий) простря ръката си над Иерусалим, за да го опустоши; но Господ се разкая за злото и каза на Ангела, който поразяваше народа: стига, сега спусни ръката си. А Божият Ангел беше тогава при гумното на иевусееца Орна.
17 (AD)Когато Давид видя Ангела, който поразяваше народа, каза Господу, думайки: ето, аз съгреших, аз (пастирът) постъпих беззаконно; но тия овци какво са сторили? Нека, прочее, Твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом.
18 (AE)И в оня ден дойде Гад при Давида и каза: иди, съгради жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.
19 И Давид отиде според думата на (пророка) Гада, както бе заповядал Господ.
20 Орна погледна и видя, че царят и слугите му идат при него; излезе Орна и се поклони на царя ничком доземи.
21 Орна попита: защо е дошъл моят цар-господар при своя раб? Давид отговори: да купи от тебе гумното, за да съгради жертвеник Господу, та да престане поразата у народа.
22 (AF)Орна каза на Давида: нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете – за дърва.
23 Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе!
24 Но царят каза на Орна: не, аз ще ти заплатя, колкото струва, и няма да принеса на Господа, моя Бог, жертва, взета даром. И Давид купи гумното и воловете за петдесет сикли сребро.
25 (AG)Давид съзида там жертвеник Господу и принесе всесъжение и мирни жертви. (Сетне Соломон разшири жертвеника, понеже беше малък.) И Господ се умилостиви над страната и поразата у израилтяните престана.
19 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
2 И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
3 искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
4 и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
6 И той бързо слезе и Го прие с радост.
7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8 (A)А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
10 (B)понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
11 А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –
12 (C)и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини[a] и им рече: търгувайте, докле се завърна.
14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
15 И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
17 (D)И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
22 (E)Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
26 (F)Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
27 (G)а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.