Old/New Testament
9 (A)И каза Давид: не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих му сторил милост заради Ионатана.
2 (B)В Сауловия дом имаше един слуга, на име Сива; повикаха го при Давида, и царят го попита: ти ли си Сива? Оня отговори: аз, твоят раб.
3 (C)И царят каза: няма ли още някой от Сауловия дом? Бих му сторил милост Божия. И Сива отговори на царя: има един Ионатанов син, който е хром.
4 (D)И царят го попита: де е той? Сива отговори на царя: ето, той е в къщата на Махира, Амиелов син, в Лодевар.
5 И цар Давид прати, та го взеха от къщата на Махира, Амиелов син, от Лодевар.
6 И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб.
7 И каза му Давид: не бой се; аз ще ти сторя милост заради баща ти Ионатана и ще ти върна всичките ниви на дяда ти Саула, и всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.
8 Поклони се (Мемфивостей) и каза: какво е твоят раб, та погледна милостно на такова мъртво псе като мене?
9 И царят повика Сива, Сауловия слуга, и му каза: всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, давам на сина на твоя господар;
10 (E)обработвай прочее за него земята, ти, твоите синове и твоите слуги, и донасяй плодовете и, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана; а Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще яде на моята трапеза. Сива имаше петнайсет синове и двайсет слуги.
11 (F)И каза Сива на царя: всичко, що заповядва моят господарцар на своя раб, рабът ти ще извърши. Мемфивостей ядеше на трапезата (Давидова) като един от царските синове.
12 (G)Мемфивостей имаше малолетен син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха на Мемфивостея слуги.
13 (H)И Мемфивостей живееше в Иерусалим, понеже всякога ядеше на царската трапеза. Той беше хром с двете си нозе.
10 (I)След няколко време умря амонитският цар, и вместо него се възцари син му Анон.
2 И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасовия син, за добрината, която ми стори баща му. И прати Давид слугите си да утешат Анона заради баща му. И Давидовите слуги отидоха в Амонитската земя.
3 (J)Но амонитските князе казаха на господаря си Анона: нима мислиш, че Давид от уважение към баща ти е пратил при тебе утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да обгледат града и да изгледат в него всичко и сетне да го съсипят?
4 (K)И Анон хвана Давидовите слуги и всекиму от тях обръсна половината брада и подряза дрехите им наполовина, до кръста, и ги пусна.
5 Когато обадиха това на Давида, той прати да ги пресрещнат, понеже бяха твърде много обезобразени. И царят заповяда да им кажат: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите и тогава се върнете.
6 (L)Видяха амонитците, че станаха омразни на Давида; и пратиха амонитците да наемат сирийци от Бет-Рехов и сирийци от Сува – двайсет хиляди пешаци, от (амаликитския) цар Мааха хиляда души и от Истов дванайсет хиляди души.
7 Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска юнаци.
8 Излязоха амонитците и се разположиха за битка при портите, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха се спряха отделно на полето.
9 Като видя Иоав, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпреде и отзаде, избра войници измежду всичкия отбор израилтяни, и ги нареди против сирийци;
10 (M)а останалата част люде повери на брата си Авеса, за да ги нареди против амонитци.
11 И каза Иоав: ако сирийците почнат да ме надделяват, ти ше ми помогнеш; ако ли пък амонитците вземат да надделяват тебе, аз ще ти дойда на помощ;
12 (N)бъди мъжествен, и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на нашия Бог, а Господ ще направи, каквото Му е угодно.
13 И влезе Иоав и народът, що беше с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.
14 Амонитци пък, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. И Иоав се върна от амонитци и дойде в Иерусалим.
15 (O)Сирийците, като видяха, че израилтяните ги поразиха, събраха се наедно.
16 И Адраазар прати, та повика сирийците, които бяха отвъд реката (Халамак), и те дойдоха до Елам; а Совак, Адраазаровият военачалник, ги предвождаше.
17 Когато обадиха за това на Давида, той свика всички израилтяни, премина Иордан и стигна до Елам. Сирийци се наредиха против Давида и се удариха с него.
18 (P)Сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски олесници и четирийсет хиляди конници, порази и военачалника Совака, който и умря там.
19 (Q)Когато всички подвластни на Адраазара царе видяха, че израилтяните ги поразиха, сключиха с израилтяните мир и им се покориха. И сирийците се бояха вече да помагат на амонитци.
11 (R)След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Иерусалим.
2 (S)Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава.
3 (T)Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия.
4 (U)Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си.
5 Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм.
6 Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида.
7 Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава, за положението на народа и за хода на войната.
8 (V)Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене.
9 Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си.
10 Обадиха на Давида и казаха: Урия не отиде у дома си. Давид каза на Урия: на, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си?
11 Урия отговори на Давида: ковчегът (Божий), Израил и Иуда са под шатри, и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя.
12 И Давид рече на Урия: остани тука и днес, а утре ще те отпусна. И Урия остана него ден в Иерусалим до сутринта.
13 И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде.
14 Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия.
15 (W)В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре.
16 Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже.
17 Излязоха от града мъже, удариха се с Иоава, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит биде също и хетеецът Урия.
18 Тогава Иоав прати да обадят на Давида за целия ход на битката.
19 И заповяда на пратеника, думайки: кога разкажеш на царя за целия ход на битката
20 и видиш, че царят се гневи и ти каже: „защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаете ли, че върху вас ще хвърлят от стената?
21 (X)Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената къс от воденичен камък (и го порази) и той умря в Тевец? А вие защо се приближихте до стената?“ – тогава ти кажи: и твоят раб хетеецът Урия също (биде поразен и) умря.
22 Отиде (пратеникът от Иоава при царя в Иерусалим) и, като стигна, разказа на Давида за всичко, за което го бе пратил Иоав, за целия ход на битката. (Давид се разгневи на Иоава, и каза на пратеника: защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаехте ли, че върху вас ще хвърлят от стената? Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената воденичен камък, и той умря в Тевец? Защо се приближихте до стената?)
23 Тогава пратеникът каза на Давида: тия люде ни надделяваха и излязоха срещу нас на полето, и ние ги гонихме, до входа на портите;
24 (Y)тогава стрелците стреляха от стената върху рабите ти, и умряха някои от царските раби; умря и твоят раб хетеецът Урия.
25 Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи.
26 (Z)Уриевата жена чу, че мъж ѝ Урия умрял, и плака за мъжа си.
27 (AA)Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа.
11 И още каза: един човек имаше двама сина;
12 и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13 Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14 А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15 и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16 и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17 А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18 Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19 и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 (A)защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26 и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27 Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29 Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31 А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32 а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.