Old/New Testament
7 (A)Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден.
2 (B)По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.
3 (C)Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.
4 На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят.
5 (D)По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;
6 защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!
7 Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.
8 Краят на една работа е по-добър от началото ѝ; търпелив е по-добър от високомерен.
9 (E)Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.
10 Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.
11 Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;
12 (F)защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.
13 (G)Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?
14 (H)В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.
15 Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.
16 (I)Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?
17 (J)Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?
18 Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19 (K)Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.
20 (L)Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;
21 затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;
22 защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.
23 Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.
24 (M)Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?
25 (N)Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, –
26 (O)и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ – примка, ръцете ѝ – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.
27 Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.
28 (P)Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? – Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.
29 (Q)Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.
8 (R)Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.
2 (S)Аз казвам: пази царската дума, и то – поради клетвата пред Бога.
3 Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.
4 (T)Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?
5 (U)Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;
6 (V)защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,
7 (W)дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това – кой ще му каже?
8 (X)Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.
9 Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.
10 (Y)Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!
11 (Z)Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.
12 Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;
13 (AA)а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.
14 (AB)Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
15 (AC)И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.
16 (AD)Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, –
17 тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
9 Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
2 (AE)За всекиго и за всички – едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
3 (AF)Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
4 Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
5 (AG)Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
6 и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
7 И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.
8 (AH)Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.
9 (AI)През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.
10 Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11 (AJ)Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри – победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12 (AK)Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13 Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14 малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15 (AL)ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16 (AM)И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17 Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18 (AN)Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.
13 (A)Трети път вече ида при вас: „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума“.
2 (B)Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;
3 вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас.
4 (C)Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас.
5 (D)Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.
6 А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.
7 Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.
8 Защото ние сме силни не против истината, а за истината.
9 Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим – за ваше съвършенство.
10 (E)Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.
11 (F)И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
12 (G)Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии.
13 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.