Old/New Testament
14 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 (A)кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.
3 И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.
4 (B)Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.
5 Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?
6 (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;
7 и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.
8 (C)И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.
9 (D)И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон.
10 И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето – египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,
11 (E)и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?
12 Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.
13 (F)Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте – и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;
14 (G)Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.
15 (H)И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;
16 а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.
17 Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.
19 (I)И вдигна се Ангел Божий. който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;
20 и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на дру гите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.
21 (J)Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.
22 (K)И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.
23 Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.
24 (L)И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.
25 (M)И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.
26 И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.
27 (N)И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.
28 (O)И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.
29 А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.
30 Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.
31 (P)Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.
15 (Q)Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
2 (R)Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.
3 (S)Господ е силен воин. Иехова Му е името.
4 Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.
5 (T)Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.
6 (U)Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.
7 (V)С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.
8 (W)От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.
9 (X)Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.
10 (Y)Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.
11 (Z)Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?
12 Ти простря десницата Си: земята ги погълна.
13 (AA)Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.
14 (AB)Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.
15 Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, падна ха в униние всички ханаански жители.
16 (AC)Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.
17 (AD)Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
18 (AE)Господ ще царува довеки и вечно.
19 (AF)Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.
20 (AG)И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире ѝ излязоха всички жени с тимпани и хора.
21 И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
22 (AH)Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.
23 Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; за това и нарекоха онова (място) Мера[a].
24 И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?
25 (AI)(Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.
26 (AJ)И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.
27 (AK)След това дойдоха в Елим; там има ше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.
17 (A)И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
2 и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
3 И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
4 Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
5 (B)Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
6 И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
7 Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
8 А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
10 (C)А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
11 Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;
12 но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.
13 Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.
14 (D)Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него
15 и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;
16 водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.
17 А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратѐн! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.
18 И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.
19 Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
20 (E)А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
21 (F)Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
22 (G)А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,
23 и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.
24 А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма[a]?
25 Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?
26 Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;
27 но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като ѝ разтвориш устата, ще намериш статир[b]; вземи го и дай им за Мене и за себе си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.