Old/New Testament
8 (A)В третата година от царуването на цар Валтасара, аз, Даниил, имах друго видение след онова, що ми се бе явило по-преди.
2 (B)И видях във видението, – и когато видях, аз бях в Суза, столица на Еламската област, – и видях във видението, сякаш да бях при река Улай.
3 Дигнах очи и видях: ето, един овен стои при реката; той имаше два рога, и рогове високи, но единият бе по-висок от другия, и по-високият се издигна отсетне.
4 (C)Видях, как тоя овен бодеше към запад, към север и към юг, и никой звяр не можеше да устои против него, и никой не можеше да се избави от него; той вършеше, що си искаше, и се големееше.
5 Внимателно гледах това и ето, от запад идеше козел, който премина лицето на цялата земя, без да се допира до нея; и тоя козел имаше бележит рог между очите си.
6 Той се впусна върху оня овен, който имаше рог и когото видях да стои при реката, и се хвърли върху му в силната си ярост.
7 И видях, как той, като се приближи до овена, разсвирепя срещу него, порази овена и счупи двата му рога; и на овена сили не стигнаха да устои против него, и той го повали на земята и го стъпка, и нямаше никой, който да избави овена от него.
8 (D)Тогава козелът твърде много се възгордя; но когато той се усили, големият рог се счупи, и на мястото му излязоха четири, обърнати към четирите вятъра небесни.
9 (E)Из единия от тях излезе неголям рог, който нарасна твърде много към юг и към изток, и към прекрасната страна,
10 (F)издигна се до войнството небесно, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги стъпка;
11 (G)издигна се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и поруга мястото на Неговата светиня;
12 (H)и войнството биде предадено заедно с всекидневната жертва поради нечестие; а той, като повали истината върху земята, действуваше и успяваше.
13 И чух един светия да говори, и каза тоя светия някому, който питаше: „колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светинята и войнството бъдат тъпкани?“
14 И каза ми: „две хиляди и триста вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти“.
15 (I)И когато аз, Даниил, гледах това видение и търсех значението му, ето, отпреде ми застана сякаш образ на мъж.
16 (J)И чух изсред Улай човешки глас, който извика и рече: „Гаврииле, обясни му това видение!“
17 (K)И приближи се той до мястото, дето стоях, и когато дойде, аз се ужасих и паднах ничком; и каза ми той: „знай, сине човешки, че видението се отнася към края на времето!“
18 (L)И когато говореше той с мене, аз лежах без чувства ничком на земята; но той се допря до мене, постави ме на мястото ми
19 (M)и каза: „ето, откривам ти, какво ще бъде в последните дни на гнева; защото това се отнася към края на определеното време.
20 (N)Овенът с двата рога, който ти видя, това са мидийският цар и персийският.
21 А косматият козел е царят на Гърция, а големият рог, що е между очите му, това е първият ѝ цар;
22 (O)той се строши, и вместо него излязоха други четири: това е – четири царства ще се въздигнат из тоя народ, но не с негова сила.
23 (P)А към края на царството им, кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство;
24 (Q)неговата мощ ще се укрепи, макар и не с неговата сила; той ще върши чудни опустошения и ще успява, ще действува и ще погубва юнаците и народа на светиите;
25 (R)при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде съкрушен – не с ръка.
26 (S)А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена“.
27 И аз, Даниил, изнемогнах и бях болен няколко дни; после станах и взех да се занимавам с царските работи; бях изумен от това видение и не го разбирах.
9 (T)В първата година на Дария, син на Асуира, от мидийски род, който биде поставен за цар над халдейското царство, –
2 (U)в първата година на неговото царуване аз, Даниил, разбрах по книгите числото на годините, за което беше словото Господне към пророк Иеремия, че седемдесет години ще се изпълнят над опустошения Иерусалим.
3 И обърнах лице към Господа Бога с молитва и моление, в пост, вретище и пепел,
4 (V)и молих се на Господа, моя Бог, изповядах се и рекох: „моля Те, Господи, Боже великий и дивний, Който пазиш завет и милост за ония, които Те обичат и които пазят Твоите заповеди!
5 (W)Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действувахме нечестиво, упорствувахме и отстъпихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби
6 (X)и не слушахме Твоите раби, пророците, които от Твое име говориха на царете ни и велможите ни, на бащите ни и на целия народ на страната.
7 (Y)У Тебе, Господи, има правда, а у нас – срам на лицата, както е днес у всеки иудеин, у жителите на Иерусалим и у цял Израил, и у ближни и далечни, по всички страни, където си ги прокудил за тяхното отстъпление, с което отстъпиха от Тебе.
8 (Z)Господи, у нас на лицата има срам, у царете ни, у князете ни и у бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе.
9 (AA)А у Господа, нашия Бог, има милосърдие и прощение, защото ние въстанахме против Него
10 (AB)и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, за да постъпваме по Неговите закони, които ни е дал чрез Своите раби – пророците.
11 (AC)И цял Израил престъпи Твоя закон и се отвърна, за да не слуша Твоя глас; и затова върху нас се изляха проклятие и клетва, които са написани в закона на Моисея, раб Божий: защото съгрешихме пред Него.
12 (AD)И той изпълни думите Си, що изрече против нас и против нашите съдии, които ни съдеха, като напрати против нас голямо бедствие, каквото не е бивало под небесата и каквото се извърши над Иерусалим.
13 Както е писано в закона Моисеев, тъй ни постигна цялото това нещастие; но не молихме Господа, нашия Бог, за да се отървем от беззаконията си и да разумеем Твоята истина.
14 (AE)Господ бдеше над това злощастие и го напрати върху нас: защото праведен е Господ, Бог наш, във всичките Си дела, които върши, но ние не слушахме гласа Му.
15 (AF)И сега, Господи, Боже наш, Който изведе народа Си из Египетската земя със силна ръка, и Който яви славата Си, както днес! съгрешихме, постъпвахме нечестиво.
16 (AG)Господи! по всичката Твоя правда нека се отвърне гневът Ти и негодуването Ти от Твоя град, Иерусалим, от светата Твоя планина; защото за греховете ни и за беззаконията на бащите ни, Иерусалим и Твоят народ са в поругание у всички, които ни окръжават.
17 И сега чуй, Боже наш, молитвата на Твоя раб и неговото моление и заради Тебе, Господи, погледни със светото Си лице опустошеното Твое светилище.
18 (AH)Приклони, Боже мой, ухото Си и чуй, отвори очите Си и погледни нашите опустошения и града, над който се призова Твоето име; защото ние поднасяме моленията си пред Тебе, надявайки се не на нашата праведност, а на Твоето велико милосърдие.
19 Господи, чуй! Господи, прости! Господи, дай внимание и свърши, не бави се заради Тебе Самия, Боже мой, защото Твоето име се призова над Твоя град и Твоя народ!“
20 Докле говорех и се молех и изповядвах греховете си и греховете на моя народ Израиля и поднасях молбата си пред Господа, моя Бог, за светата планина на моя Бог, –
21 (AI)докле продължавах молитвата, мъж Гавриил, когото бях видял попреди във видение, като прилетя бързо, допря се до мене по време на вечерната жертва,
22 вразуми ме, говори с мене и рече: „Данииле, сега излязох, за да те науча да разбираш.
23 (AJ)В началото на твоето моление излезе слово, и аз дойдох да ти го явя, защото ти си мъж желан; и тъй, вникни в словото и разбери видението.
24 (AK)Седемдесет седмици са определени за твоя народ и за светия твой град, за да бъде покрито престъплението, да бъдат запечатани греховете и загладени беззаконията, за да бъде доведена вечната правда, да бъдат запечатани видение и пророк и да бъде помазан Светият на светиите.
25 (AL)И тъй, знай и разбери: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици; и ще се върне народът, и отново ще се съградят улици и стени, но в усилни времена.
26 (AM)И подир шейсет и двете седмици Христос ще бъде предаден на смърт, и съд не ще има; а градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде, и свършекът му ще бъде като от наводнение, и до края на войната ще има опустошение.
27 (AN)И една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел ще постигне опустошителя“.
10 (AO)В третата година на персийския цар Кира биде откровение Даниилу, който се наричаше с име Валтасар; и истинско беше това откровение и от голяма сила. Той разбра това откровение и разумя това видение.
2 В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици.
3 (AP)Вкусен хляб не ядох; месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици.
4 (AQ)А в двайсет и четвъртия ден на първия месец бях при брега на голямата река Тигър;
5 (AR)дигнах очи и видях: ето един мъж, облечен в ленени дрехи, и кръстът му бе препасан със злато от Уфаз.
6 (AS)Тялото му беше като топаз, лицето му – като вида на светкавица, очите му – като запалени светила, ръцете му и нозете му по вид – като лъскава мед, и гласът на думите му – като глас на множество люде.
7 И само един аз, Даниил, видях това видение, а които люде бяха с мене, не видяха това видение; но силен страх нападна върху тях, и те избягаха, за да се скрият;
8 (AT)и останах сам и гледах на това велико видение, но в мене сила не остана, и видът на лицето ми се измени твърде много, не остана в мене бодрост.
9 (AU)И чух гласа на думите му; и, щом чух гласа на думите му, вцепенен паднах ничком и лежах с лице към земята.
10 (AV)Но ето, ръка се допря до мене и ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
11 (AW)И каза ми той: „Данииле, желани мъжо! вникни в думите, които ще ти кажа, и стани право на нозете си, защото при тебе съм проводен днес“. Като ми каза тия думи, аз се изправих разтреперан.
12 (AX)Но той ми каза: „не бой се, Данииле; от първия ден, когато разположи сърцето си, да достигнеш разбиране и да се смириш пред твоя Бог, твоите думи бяха чути, и аз щях да дойда според думите ти,
13 (AY)но князът на персийското царство стоя срещу мене двайсет и един ден; ала ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне, и аз останах там при персийските царе.
14 А сега дойдох да ти явя, какво ще бъде с твоя народ в последните времена, защото видението се отнася към далечни дни“.
15 Докле ми говореше такива думи, паднах ничком на земята и онемях.
16 Но ето, един, по вид приличен на синовете човешки, се допря до устните ми, и аз отворих устата си, заговорих и рекох ономува, който стоеше пред мене: „господарю мой, от това видение моите вътрешности се превърнаха в мене, и у мене сила не остана.
17 И как може рабът на такъв мой господар да говори с тоя мой господар? защото у мене няма сила, и дишането спря в мене“.
18 (AZ)Тогава пак се допря до мене тоя човешки образ, укрепи ме
19 (BA)и рече: „не бой се, желани мъжо! мир тебе; дерзай, дерзай!“ И когато той говореше с мене, аз се укрепих и рекох: „говори, господарю мой, защото ти ме укрепи“.
20 И той ми каза: „знаеш ли, защо дойдох при тебе? Сега ще се върна, за да се боря с персийския княз; а кога изляза, ето, ще дойде гръцкият княз.
21 Но аз ще ти обадя, какво е начертано в истинското писание; и няма никой, който би ме поддържал в това, освен Михаил, вашия княз.
1 Аз, старецът – до възлюбения Гаия, когото истински обичам.
2 Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти.
3 Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност – как ти ходиш в истината.
4 (A)За мене няма по-голяма радост от тая – да чувам, че моите чеда ходят в истината.
5 Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците,
6 които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога,
7 защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците.
8 (B)Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината.
9 Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.
10 Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.
11 (C)Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога.
12 За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско.
13 Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо,
14 а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.
15 Мир на теб; поздравяват те приятелите; поздрави приятелите поименно. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.