Old/New Testament
47 (A)След това ме доведе назад при вратата на храма, и ето, изпод прага на храма тече вода към изток, защото храмът стоеше с лице към изток, и водата течеше изпод дясната страна на храма, на юг от жертвеника.
2 И изведе ме през северните врата, и отвън ме заведе към външните врата, по пътя, обърнат към изток; и ето, вода тече от дясната страна.
3 Когато оня мъж отиде към изток, държеше в ръката си връв; той отмери хиляда лакти и преведе ме през водата; водата беше до глезени.
4 И отмери още хиляда и ме преведе през водата; водата беше до колене. И отмери още хиляда и ме преведе; водата беше до пояс.
5 (B)И отмери още хиляда, и вече там имаше такъв поток, през който аз не можех да мина, понеже водата беше толкова висока, че трябваше да плувам, а не можеше да се гази тоя поток.
6 И каза ми: видя ли, сине човешки? и поведе ме назад към брега на тоя поток.
7 (C)И когато се върнах назад, ето, на бреговете на потока от едната страна и от другата имаше много дървета.
8 (D)И каза ми: тая вода тече към източната част на страната, ще слезе в равнината и ще се влее в морето; и водите му ще станат здрави.
9 (E)И всяко живеещо същество, що пълзи там, дето ще се вливат две струи, ще бъде здраво; и риби ще има твърде много, защото ще се влее там тая вода, и водите в морето ще станат здрави, и където се влее тоя поток, там всичко ще бъде живо.
10 (F)И до него ще стоят рибари от Ен-Гади до Еглаим, ще хвърлят мрежи. Риба ще има всякаква и, както в голямото море, ще има твърде много риба.
11 Блатата му и локвите му, които не станат здрави, ще бъдат оставени за сол.
12 (G)По бреговете край потока от едната страна и от другата ще растат всякакви дървета, които дават храна; листата им не ще увяхват, и плодовете по тях не ще се привършват; всеки месец ще узряват нови, защото водата за тях тече из светилището; плодовете им ще се употребяват за храна, а листата – за лек.
13 Тъй казва Господ Бог: ето разпредялбата, според която вие трябва да разделите земята в наследство между дванайсетте Израилеви колена: на Иосифа два дяла.
14 (H)И наследете я, както единият, тъй и другият; понеже Аз, като подигах ръката Си, клех се да я дам на отците ви, и тая земя ще бъде ваше наследие.
15 И ето пределът на страната: откъм север, начевайки от голямото море, през Хетлон, по пътя за в Цедад,
16 Емат, Берот, Сивраим, който се намира между Дамаската и Ематската област, Хацар-Тихон, що е на Авранската граница.
17 (I)И ще бъде границата от морето до Хацар-Енон, граница с Дамаск, и понататък на север областта Емат; това е северният край.
18 (J)Чертата на източния край прокарайте между Авран и Дамаск, между Галаад и земята Израилска, по Иордан, от северния край до източното море; това е източният край.
19 (K)А южният край откъм юг от Тамара до водите на Разпря при Кадис, и по течението на потока до голямото море; това е южният край към юг.
20 Западният пък предел ще бъде великото море, от южната граница до мястото срещу Емат; това е западният край.
21 И разделете си тая земя на дялове според Израилевите колена.
22 (L)И разделете я по жребие за наследство на себе си и на другоземците, които живеят у вас, които са родили у вас деца; и те между Израилевите синове трябва да се считат наравно с туземците, и те с вас ще вземат дял между Израилевите колена.
23 В което коляно живее другоземец, в него му и дайте неговото наследие, казва Господ Бог.
48 Ето имената на колената. На северния край по пътя от Хетлон, който води за Емат, Хацар-Енон, от северната граница на Дамаск по пътя за Емат: всичко това от изток до морето един дял за Дана.
2 До границата на Дана, от източния край до западния, това е един дял за Асира.
3 До границата на Асира, от източния край до западния, това е един дял за Нефталима.
4 До границата на Нефталима, от източния край до западния, това е един дял за Манасия.
5 До границата на Манасия, от източния край до западния, това е един дял за Ефрема.
6 До границата на Ефрема, от източния край до западния, това е един дял за Рувима.
7 До границата на Рувима, от източния край до западния, това е един дял за Иуда.
8 (M)А до границата на Иуда, от източния край до западния, е свещеният дял, широк двайсет и пет хиляди тръсти, а дълъг колкото другите дялове, от източния край до западния; сред него ще бъде светилището.
9 (N)Делът, който ще посветите Господу, ще бъде дълъг двайсет и пет хиляди тръсти, а широк десет хиляди.
10 И тоя свещен дял трябва да принадлежи на свещениците, откъм север дълъг двайсет и пет хиляди тръсти, и откъм морето широк десет хиляди, и откъм изток широк десет хиляди, а откъм юг дълъг двайсет и пет хиляди, и сред него ще бъде светилището Господне.
11 (O)Това посветете на свещениците от синовете на Садока, които Ми стояха на стража, когато отстъпваха Израилевите синове, те не отстъпиха от Мене, както отстъпиха другите левити.
12 Тям ще принадлежи тая част земя от свещения дял, светиня над светините, в предела на левитите.
13 И левитите ще получат също в свещеническия предел двайсет и пет хиляди тръсти надлъж и десет хиляди нашир; всичката дължина – двайсет и пет хиляди, а ширина десет хиляди тръсти.
14 (P)И от тая част те не могат ни да продадат, ни да заменят; и първоберките от земята не могат да преминават у други, защото това е Господня светиня.
15 А останалите пет хиляди тръсти нашир с двайсет и пет хиляди надлъж се отреждат за обща употреба на града, за заселване и за околини; градът ще бъде в средата.
16 И ето размерите му: северната страна – четири хиляди и петстотин тръсти, и южната страна четири хиляди и петстотин, източната страна четири хиляди и петстотин и западната страна четири хиляди и петстотин.
17 А околините на града откъм север ще бъдат двеста и петдесет тръсти, откъм изток двеста и петдесет, откъм юг двеста и петдесет и откъм запад двеста и петдесет.
18 А което остава от дължината срещу свещения дял – десет хиляди към изток и десет хиляди към запад срещу свещения дял, произведенията от тая земя трябва да служат за прехрана на работниците в града.
19 В града пък могат да работят работници от всички Израилеви колена.
20 (Q)Целия отделен дял от двайсет и пет хиляди тръсти надлъж и двайсет и пет хиляди нашир, четириъгълен, отделете за свещен дял, като включите владенията на града;
21 а останалото за княза. Както откъм свещения дял, тъй и откъм владенията на града, срещу двайсет и петте хиляди тръсти до източната граница на дела, и на запад срещу двайсет и петте хиляди на западната граница съразмерно с тия дялове, е делът на княза, тъй че свещеният дял и светилището ще бъдат в средата му.
22 И онова, що остава от левитските владения и от владенията на града в междината, принадлежи също на княза; междината между границата на Иуда и между границата на Вениамина ще принадлежи на княза.
23 Останалото пък от колената, от източния край до западния – един дял за Вениамина.
24 До границите на Вениамина, от източния край до западния – един дял за Симеона.
25 До границите на Симеона, от източния край до западния – един дял за Исахара.
26 До границите на Исахара, от източния край до западния – един дял за Завулона.
27 До границите на Завулона, от източния край до западния – един дял за Гада.
28 (R)А до границите на Гада на южната страна върви южният предел от Тамара до водите на Разпря при Кадис, надлъж потока до голямото море.
29 Ето земята, която по жребие ще разделите между Израилевите колена, и ето дяловете им, казва Господ Бог.
30 И ето изходите на града: откъм северна страна – четири хиляди и петстотин мерки,
31 (S)и портите на града се наричат с имената на Израилевите колена; към север три порти: едни порти Рувимови, едни порти Иудини, едни порти Левиеви.
32 И откъм източната страна – четири хиляди и петстотин мерки, и три порти: едни порти Иосифови, едни порти Вениаминови, едни порти Данови;
33 и откъм южната страна – четири хиляди и петстотин мерки, и три порти: едни порти Симеонови, едни порти Исахарови, едни порти Завулонови.
34 Откъм морето – четири хиляди и петстотин мерки; тука също три порти: едни порти Гадови, едни порти Асирови, едни порти Нефталимови.
35 (T)Всичко наоколо – осемнайсет хиляди. А от онзи ден името на града ще бъде: Господ е там.
3 (A)Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.
2 (B)Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.
3 (C)И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
4 (D)Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.
5 (E)И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.
6 Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 (F)Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен.
8 (G)Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.
9 (H)Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
10 Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.
11 (I)Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, – да любим един другиго,
12 (J)не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни.
13 (K)Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.
14 (L)Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.
15 Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.
16 (M)Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.
17 (N)А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, – как пребъдва в такъв Божията любов?
18 Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!
19 (O)И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си;
20 защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.
21 (P)Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,
22 (Q)и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.
23 (R)А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.
24 (S)И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той – в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.