Old/New Testament
ПЕСЕН ЗА ЛЮБОВТА
Първа песен
1 (A)Соломоновата песен на песните.
2 (B)Нека ме целуне с целувките на устата си,
защото любовта ти е по-желана от виното.
3 Твоите масла са благоуханни;
името ти е ароматно като разлято масло;
затова те обичат девиците.
4 (C)Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе.
Царят ме въведе във вътрешните си стаи;
ще се радваме и ще веселим за тебе,
ще спомняме твоята любов повече от виното;
с право те обичат!
Призив към йерусалимските дъщери и към възлюбения
5 Черна съм, но хубава, йерусалимски дъщери,
като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла,
понеже слънцето ме е опърлило.
Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене,
ме оставиха да пазя лозята;
но своето лозе не опазих.
7 Кажи ми ти кого обича душата ми,
къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне;
че защо да съм като такава, която се скита
край стадата на твоите другари?
Разговор между обичащите се
8 (D)Ако ти не знаеш, хубавице между жените,
излез по дирите на стадата
и паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 (E)Уподобих те, любима моя,
на конете от фараоновите колесници.
10 (F)Красиви са твоите бузи с плетенки
и шията ти – с огърлици.
11 Ще ти направим златни плетеници
със сребърни копчета.
12 Докато царят седи на трапезата си,
нардът ми издава благоуханието си
13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна,
която лежи между гърдите ми.
14 Възлюбеният ми е за мене като кипрова китка
в лозята на Енгади.
15 (G)Ето, хубава си, любима моя, ето, хубава си;
очите ти са като на гълъбите.
16 Ето, хубав си, любими мой, да! Приятен си;
и постелката ни е зеленината.
17 Гредите на къщите ни са кедрови,
дъските ни са кипарисови.
За любовта всичко е прекрасно
2 Аз съм роза Саронова
и крем в долината.
2 Както е кремът между тръните,
така е любимата ми между дъщерите.
3 (H)Както ябълката между дърветата на градината,
така е възлюбеният ми между синовете;
пожелах сянката му и седнах под нея,
и плодът му беше сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома на пируването
и знамето му над мене беше любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки,
защото съм ранена от любов.
6 (I)Лявата му ръка е под главата ми
и дясната му ръка ме прегръща.
7 (J)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.
ВТОРА ПЕСЕН
Красотата на любовта
8 Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде,
скача по горите, играе по хълмовете.
9 (K)Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен;
ето, стои зад стената ни,
гледа в прозорците,
надзърта през решетките.
10 (L)Възлюбеният ми проговаря и ми казва:
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;
11 защото, ето, зимата измина
и дъждът престана и си отиде;
12 цветята се явяват по земята,
дойде време птиците да пеят[a]
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;
13 (M)по смокинята зреят първите ѝ смокини
и лозята цъфтят и издават благоухание.
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.
14 (N)О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата,
в скришните места на стръмнините
нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти;
защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.
15 (O)Хванете ни лисиците,
малките лисици, които погубват лозята;
защото лозята ни цъфтят.
16 (P)Възлюбеният ми е мой – и аз съм негова;
пасе стадото си между кремовете.
17 (Q)Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка
или млад елен по назъбените планини.
Нощни размисли
3 (R)През нощта на леглото си потърсих онзи,
когото обича душата ми;
потърсих го, но не го намерих.
2 Казах: Ще стана сега и ще обиколя града
по улиците и по площадите –
ще търся онзи, когото обича душата ми.
Потърсих го, но не го намерих.
3 (S)Намериха ме стражарите, които обикалят града.
Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 А малко след като ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми;
хванах го и не го пуснах,
докато не го доведох в къщата на майка си
и във вътрешната стая на онази, която ме е родила.
5 (T)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.
ТРЕТА ПЕСЕН
Годеникът идва
6 (U)Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим,
накадена със смирна и ливан,
с всякакви благоуханни прахове от търговеца?
7 Ето, носилката е на Соломон;
около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни.
8 Те всички държат меч и са обучени на война;
всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9 Цар Соломон си направи носилка
от ливанско дърво:
10 стълбчетата ѝ направи от сребро,
ложето ѝ – от злато, постелката ѝ – от морав плат;
средата ѝ беше бродирана чрез любовта на йерусалимските дъщери.
11 Излезте, сионови дъщери, и вижте цар Соломон
с венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му
и в деня, когато сърцето му се веселеше.
Апостолският събор
2 (A)Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
2 (B)А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
3 (C)Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже.
4 (D)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят –
5 (E)пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.
6 (F)А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение;
7 (G)а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните
8 (H)(защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците),
9 (I)и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
10 (J)Искаха само да помним сиромасите – същото, което и аз желаех ревностно да върша.
Петър и Павел в Антиохия
11 (K)А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих открито, защото се беше провинил.
12 (L)Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 (M)Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 (N)Ние, които по рождение сме юдеи, а не грешници от езичниците,
16 (O)като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.
17 (P)Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник.
19 (Q)Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 (R)Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 (S)Не отхвърлям Божията благодат; защото ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.