Old/New Testament
17 Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.
2 Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.
3 Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?
4 (A)Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.
5 (B)Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.
6 (C)Той ме направи притча за народа и гаврило за него.
7 (D)Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.
8 Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.
9 Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.
10 Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.
11 Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.
12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.
13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;
14 (E)на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра.
15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?
16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.
18 (F)Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2 кога най-сетне ще турите край на такива думи? Обмислете, па после щем говори.
3 Защо да се смятаме за животни и да бъдем унижени в собствените ви очи?
4 О ти, който в гнева си късаш душата си! Нима зарад тебе ще запустее земята, и скалата ще се дигне от мястото си?
5 (G)Да, светлината у беззаконника ще угасне, и искра от огъня му не ще остане.
6 (H)Светлината ще потъмнее в шатрата му, и светилото му ще угасне над нея.
7 (I)Стъпките на силата му ще се скратят, и собственият му кроеж ще го събори,
8 защото ще попадне в мрежа с нозете си и по клопки ще ходи.
9 (J)Примка ще впримчи ногата му, и грабител ще го улови.
10 Скришом са заложени за него по земята примки и клюси по пътя.
11 (K)Ужаси ще го плашат отвред и ще го накарат да се мята насам-нататък.
12 От глада ще се изтощи силата му, и гибелта е готова, отстрани до него.
13 Ще изпояде удовете на тялото му, ще изпояде удовете му първородният на смъртта.
14 (L)От шатрата му ще бъде прокудена неговата надежда, и това ще го свали при царя на ужасите.
15 (M)Ще се заселят в шатрата му, понеже тя вече не е негова: жилището му ще бъде посипано със сяра.
16 (N)Отдолу ще изсъхнат корените му, и отгоре ще увяхнат ветвите му.
17 (O)Споменът за него ще изчезне от земята, и на стъгдата не ще има името му.
18 Ще го изгонят от светлината в тъмата и ще го заличат от лицето на земята.
19 (P)Ни син негов, ни внук не ще има у народа му, и никой не ще остане в неговите жилища.
20 (Q)За деня му ще се ужасят потомците, и съвременниците ще бъдат обзети от трепет.
21 (R)Такива са жилищата на беззаконника, и такова е мястото на оногова, който не познава Бога.
19 Отговори Иов и рече:
2 докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи?
3 Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате.
4 (S)Ако съм и наистина прегрешил, прегрешението ми си остава за мене.
5 Ако пък искате да ми се големеете и да ме укорите с моя позор,
6 (T)знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота.
7 (U)Ето, аз викам: неправда! И никой не слуша; крещя, и съд няма.
8 (V)Той ми прегради пътя, и не мога да премина, и върху пътеките ми спусна тъма.
9 Свлече от мене славата ми и сне венеца от главата ми.
10 Отвред ме разсипа, и аз отивам; и като дърво изтръгна Той надеждата ми.
11 (W)Разпали гнева Си против мене и ме счита между Своите врагове.
12 (X)Полковете Му дойдоха заедно, запътиха се към мене и се разположиха около шатрата ми.
13 (Y)Братята ми Той отдалечи от мене, и онези, които ме познават, странят от мен.
14 Напуснаха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми.
15 Намерилите подслон в къщата ми и слугините ми смятат ме за чужд; външен станах в техни очи.
16 Викам слугата си, и той се не отзовава; с устата си трябва да го моля.
17 (Z)Дъхът ми дотегна на жена ми, и аз трябва да я моля зарад децата на утробата си.
18 Дори малките деца ме презират: подигна се, и те се гаврят с мене.
19 От мене се гнусят всичките ми най-верни приятели, и онези, които обичах, се обърнаха против мене.
20 Костите ми прилепнаха о кожата ми и плътта ми, и аз останах с кожа само около зъбите си.
21 Смилете се, смилете се над мене, вие, приятели мои, – защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо и вие ме гоните, както Бог, и с плътта ми не можете да се наситите?
23 О, да бяха думите ми написани! Да бяха на книга начертани
24 с желязно длето и с олово, – да бяха на вечни времена върху камък издълбани!
25 (AA)Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа,
26 и аз в плътта си ще видя Бога.
27 (AB)Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!
28 Вам се падаше да кажете: защо го гоним? Като че коренът на злото е в мене намерен.
29 Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда, и знайте, че има съд.
10 Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,
2 мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.
3 Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!
4 А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.
5 И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:
6 (A)той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
7 Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,
8 и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.
10 И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,
11 и – вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;
12 (B)в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.
13 И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!
14 А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
15 (C)И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
16 Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.
17 И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата
18 и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?
19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.
20 (D)Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.
21 Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?
22 А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.
23 (E)Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.