Old/New Testament
9 (A)Като се свърши това, началниците се приближиха до мене и казаха: народът Израилев и свещениците и левитите не са се отделили от другоплеменните народи с техните гнусотии, от хананейци, хетейци, ферезейци, иевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци,
2 (B)защото взеха техни дъщери за себе си и за синовете си, светото семе се смеси с другоплеменни народи, и при това ръката на най-видните и най-главните беше първа в това беззаконие.
3 Като чух тия думи, раздрах долната си и горна дреха, скубех космите на главата си и на брадата си и седях печален.
4 (C)Тогава се събраха при мене всички, които се побояха от думите на Бога Израилев поради престъпленията на преселниците, и аз седях печален до вечерната жертва.
5 А през време на вечерната жертва станах от мястото на моето тъгуване и с раздрана долна и горна дреха паднах на колене и прострях ръце към Господа, моя Бог,
6 (D)и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата.
7 От дните на отците ни до днес ние сме в голяма вина, и поради нашите беззакония бидохме предадени ние, царете ни, свещениците ни, – в ръцете на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и похула, както е и сега.
8 И ето, след малко време, ни се дарува милост от Господа, нашия Бог, Който остави у нас неколцина оцелели и ни даде да се утвърдим в мястото на светинята Му; просвети ни очите нашият Бог и ни даде да се съживим малко в робството си.
9 (E)Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни остави. Той наведе към нас милостта на персийските царе, да ни дадат да се съживим, да въздигнем дома на нашия Бог, да го подновим от развалините му, и дадоха ни ограда в Иудея и в Иерусалим.
10 А сега, какво да кажем, Боже наш, след това? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди,
11 (F)които ни даде чрез Твоите раби, пророците, като каза: земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от край до край с мръсотиите си.
12 (G)Затова не давайте дъщерите си за синовете им, и дъщерите им не взимайте за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им довека, за да се утвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си довека.
13 И след всичко, що ни сполетя поради лошите ни дела и поради голямата наша вина, и, – защото Ти, Боже наш, ни пощади не според беззаконието ни и ни даде такова избавление, –
14 нима пак ще нарушаваме Твоите заповеди и ще влизаме в родство с тия отвратителни народи? Не ще ли се прогневиш нам дори до погубване, тъй че да няма оцелели и да няма спасени?
15 (H)Господи, Боже Израилев! Ти си праведен, защото ние оцеляхме доднес; и ето, ние сме в беззаконията си пред Твоето лице, макар че след това не би трябвало да стоим пред Твоето лице.
10 Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.
2 (I)Тогава се обади Шехания, син Иехиилов от синовете Еламови, и каза на Ездра: прегрешихме пред нашия Бог, че си взехме другоплеменни жени от народите на тая земя, но има още надежда за Израиля в тая работа;
3 да сключим сега завет с нашия Бог, че, по съвета на моя господар и на ония, които благоговеят пред заповедите на нашия Бог, ще напуснем всички жени и родените от тях деца, – и да бъде по закона!
4 (J)Стани, защото това е твое дело, и ние сме с тебе: бъди бодър и работи!
5 (K)Тогава стана Ездра и поръча на началниците над свещениците, левитите и цял Израил да положат клетва, че ще направят тъй. И те положиха клетва.
6 (L)Стана Ездра и тръгна от Божия дом за в жилището на Иоханана, Елияшивовия син, и стигна там. Хляб не ядеше и вода не пиеше, защото плачеше за престъпленията на преселниците.
7 И разгласиха в Иудея и в Иерусалим на всички, които бяха в плен, да се съберат в Иерусалим,
8 (M)а който не дойде в три дни, ще бъде наложено заклятие, по решение на началниците и старейшините, върху целия му имот, и сам той ще бъде отлъчен от обществото на преселниците.
9 (N)И в тия три дни събраха се в Иерусалим всички жители на Иудея и на земята Вениаминова. Това беше в деветия месец на двайсетия ден от месеца. Седеше целият народ на стъгдата пред Божия дом и трепереше, както поради тая работа, тъй и от дъждовете.
10 (O)Тогава свещеник Ездра стана и им каза: вие направихте престъпление, като си взехте другоплеменни жени и с това увеличихте вината на Израиля;
11 затова, покайте се пред Господа, Бога на вашите отци, и изпълнете волята Му, отлъчете се от народите на тая земя и от другоплеменните жени.
12 Цялото събрание отговори и каза с висок глас: както каза, тъй ще и направим.
13 Но народът е многоброен, и времето е сега дъждовно, та не може да се стои на улицата. Па и тая работа не е ни за ден, нито за два, защото ние съгрешихме много в тая работа.
14 Нека нашите началници бъдат заместници на цялото общество, и всички в нашите градове, които са взели другоплеменни жени, да идват тука в уреченото време заедно със стареите и съдиите на всеки град, докле се не отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.
15 Тогава се заеха с това Ионатан, син Асаилов, и Яхзеия, син Тиквов, а Мешулам и Шавтай, левит, бяха техни помощници.
16 Тъй сториха излезлите из плен. Отредени бяха за това: свещеник Ездра, отценачалниците от всяко тяхно поколение, и всички бяха именувани по име. Те се събраха на заседание в първия ден на десетия месец, за да изследват тая работа;
17 и свършиха изследването за всички, които бяха взели другоплеменни жени, към първия ден на първия месец.
18 (P)И намериха се от свещеническите синове, които бяха взели другоплеменни жени, – от синовете на Иисуса, сина Иоседеков, и братята му: Маасея, Елиезер, Иарив и Гедалия;
19 (Q)те дадоха ръката си за уверение, че ще напуснат жените си, и че, като виновни, ще принесат жертва един овен за вината си;
20 от Имеровите синове: Хананий и Завадия;
21 (R)от Харимовите синове: Маасея, Елия, Шемаия, Иехиил и Узия;
22 от Пашхуровите синове: Елиоенай, Маасея, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа;
23 от левитите: Иозавад, Шимей и Келаия, той е и Клита, Патахия, Иуда и Елиезер;
24 от певците: Елияшив; от вратарите: Шалум, Телем и Урий;
25 а от израилтяните, – от Парошовите синове: Рамаия, Изия, Малхия, Миямин, Елеазар, Малхия и Венаия;
26 от синовете Еламови: Матания, Захария, Иехиел, Авдий, Иремот и Елия;
27 от синовете Затови: Елиоенай, Елияшив, Матания, Иремот, Завад и Азиса;
28 от синовете Беваеви: Иоханан, Ханания, Забвай и Атлай;
29 от синовете Ваниеви: Мешулам, Малух, Адая, Иашув, Шеал и Иерамот;
30 от синовете на Пахат-Моава: Адна, Хелал, Венаия, Маасея, Матания, Веселиил, Бинуй и Манасия;
31 от синовете Харимови: Елиезер, Ишия, Малхия, Шемаия, Симеон,
32 Вениамин, Малух, Шемария;
33 от синовете Хашумови: Матнай, Матата, Завад, Елифелет, Иеремай, Манасия и Шимей;
34 от синовете Ваниеви: Маадай, Амрам и Уел,
35 Бенаия, Бидия, Келухи,
36 Ванея, Меремот, Елиашив,
37 Матания, Матнай, Иаасай,
38 Ваний, Бинуй, Шимей,
39 Шелемия, Натан, Адаия,
40 Махнадбай, Шашай, Шарай,
41 Азариел, Шелемияху, Шемария
42 Шалум, Амария и Иосиф;
43 от синовете Невови: Иеиел, Мататия, Завад, Зевина, Иадай, Иоел и Бенаия.
44 Всички тия бяха си взели другоплеменни жени, и някои от тия жени бяха им родили деца.
1 (A)Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи
2 (B)до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,
3 (C)на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
4 (D)и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;
5 (E)защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии.
6 (F)Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?
7 А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
8 (G)но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
9 (H)И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
10 И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
11 (I)и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път[a].
13 (J)И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.
14 Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
15 И в тия дни стана Петър посред учениците и рече
16 (K)(а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светии чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,
17 защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;
18 (L)но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
19 и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.
20 (M)Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достоинството му друг да вземе“.
21 И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,
22 начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.
23 И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;
24 след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,
25 да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.
26 Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.