Old/New Testament
3 Когато настъпи седмият месец, и синовете Израилеви вече бяха по градовете, народът се събра като един човек в Иерусалим.
2 (A)Тогава стана Иисус, син Иоседеков, и братята му, свещеници, и Зоровавел, син Салатиилев, и братята му, и съградиха на Бога Израилев жертвеник, за да възнасят върху него всесъжения, както е писано в закона на Моисея, човека Божий.
3 (B)Поставиха жертвеника върху основите му, понеже се бояха от другоземните народи; и почнаха да възнасят върху него всесъжения Господу, всесъжения утрени и вечерни.
4 (C)И празнуваха празника Шатри, както бе заповядано, с всекидневни всесъжения в определен брой по устава за всеки ден.
5 (D)След това извършваха редовно всесъжение и в новомесечия, и във всички празници, посветени Господу, както и доброволни приноси Господу от всекиго, който желаеше.
6 А от първия ден на седмия месец наченаха да възнасят всесъжения Господу. Но на Господния храм още не бяха турени основите.
7 И наченаха да дават пари на каменоделци и дърводелци, и ястие, питие и дървено масло на сидонци и тирци, за да доставят кедрово дърво от Ливан по море в Яфа, с позволение на Кира, цар персийски.
8 На втората година след идването си при дома Господен в Иерусалим, на втория месец, Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и другите им братя, свещеници и левити, и всички, дошли от плен в Иерусалим, туриха начало и поставиха левити от двайсет години и нагоре, които да надзирават работите при дома Господен.
9 (E)И залегнаха Иисус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, – синове Иудини – като един човек да надзирават работниците при дома Господен, а тъй също и синовете Хенадодови, синовете им и братята им – левити.
10 (F)Когато зидарите положиха основите на храма Господен, поставиха свещеници, с одеждите им и с тръби, и левити – синове Асафови – с кимвали, за да славят Господа по наредбите на Давида, цар Израилев.
11 (G)И наченаха да пеят по зареда „хвалете“ и „славете Господа“, „защото е благ, защото милостта Му към Израиля е довека“. И целият народ възклицаваше гръмогласно, славейки Господа, задето се туриха основите на Господния дом.
12 (H)Обаче мнозина свещеници и левити и отценачалници, старци, които бяха видели прежния храм, сега, като се основаваше новият храм пред очите им, плакаха с глас, но мнозина и възклицаваха гръмогласно от радост.
13 И народът не можеше да различи радостните възклицания от плачевния вик народен, защото народът възклицаваше високо, и гласът се чуваше надалеко.
4 Враговете Иудини и Вениаминови чуха, че върналите се от плен градят храм на Господа, Бога Израилев;
2 (I)и дойдоха те при Зоровавеля и при отценачалниците и им казаха: ще градим и ние с вас, защото и ние като вас прибягваме към вашия Бог, и Нему принасяме жертви от дните на Асардана, сирийски цар, който ни пресели тук.
3 (J)Отговориха им Зоровавел, Иисус и другите отценачалници израилски: не бива да градите заедно с нас дом на нашия Бог; ние сами ще градим дом на Господа, Бога Израилев, както ни заповяда Кир, цар персийски.
4 (K)Тогава народът на оная земя взе да ослабя ръцете на иудейския народ и да му пречи в градежа;
5 и подкупваха съветници против тях, за да разрушат предприятието им през всички дни на Кира, цар персийски, до царуването на Дария, цар персийски.
6 (L)А в царуването на Ахашвероша – в началото на царуването му – написаха обвинение против жителите на Иудея и на Иерусалим.
7 Също и в дните на Артаксеркса писаха Бишлам, Митридат, Табеел и други техни другари до Артаксеркса, цар персийски. Писмото бе написано със сирийски букви и на сирийски език.
8 Рехум, съветник, и Шимшай, писар, писаха такова писмо против Иерусалим до цар Артаксеркса:
9 Еди-кога си, Рехум, съветник, и Шимшай, писар, и други техни другари, – динейци, афарсахейци, тарпелейци, апарси, арехейци, вавилонци, сусанци, даги, еламитци,
10 (M)и други народи, които пресели великият и славният Аснафар (Сенахирим) и засели в градовете самарийски и в другите градове отвъд реката, и прочее.
11 Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее.
12 Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Иерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха.
13 (N)Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба.
14 А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя:
15 нека потърсят в паметната книга на бащите ти, – и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя град биде и опустошен.
16 (O)Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката.
17 Царят проводи отговор на Рехума, съветника, и Шимшая, писаря, и на другите им другари, които живеят в Самария и в другите градове отвъд реката: Мир... и прочее.
18 Писмото, що ми пратихте, биде ми разумливо прочетено;
19 и аз заповядах, – и търсиха и намериха, че тоя град още от старо време се бунтувал против царете, и в него ставали размирици и вълнения,
20 (P)и че в Иерусалим имало силни царе, които владеели цялата задречна област и които взимали данък, берии и мито.
21 (Q)И тъй, дайте заповед, тия човеци да престанат да работят, и тоя град да се не гради, докле не заповядам аз.
22 Бъдете внимателни, да не изпуснете нещо отпред очите си. Защо да се допуска да расте злото във вреда на царете?
23 (R)Щом писмото на цар Артаксеркса биде прочетено пред Рехума и Шимшая, писар, и другарите им, те незабавно отидоха в Иерусалим при иудеите и със силно въоръжена ръка им спряха работата.
5 (S)Но пророк Агей и пророк Захария, син на Ада, говореха на иудеите в Иудея и Иерусалим пророчески речи в името на Бога Израилев.
2 (T)Тогава станаха Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и почнаха да градят Божия дом в Иерусалим, и с тях Божиите пророци, които ги подкрепяха.
3 (U)В това време дойдоха при тях Татнай, областен началник отвъд реката, и Шетар-Бознай, с другарите си, и им казаха тъй: кой ви позволи да градите тоя дом и да доправяте тия стени?
4 Тогава ние им казахме имената на човеците, които градяха това здание.
5 (V)Но окото на техния Бог беше над старейшините иудейски, и ония не им запретиха, докле работата не отиде до Дария, и докле не дойде решение по тая работа.
6 Ето съдържанието на писмото, което прати Татнай, задречен областен началник, и Шетар-Бознай с другарите си афарсахейци, отвъд реката, до цар Дария.
7 В съобщението, което пратиха до него, ето що бе написано: до цар Дария – всякакъв мир!
8 (W)Да знаеш, царю, че ние ходихме в Иерусалимската област при дома на великия Бог; градят го с големи камъни, а в стените турят дървета; тая работа върви бързо и успява в ръцете им.
9 Тогава попитахме ония старейшини и им казахме тъй: кой ви позволи да градите тоя дом и да доправяте тия стени?
10 Освен това, попитахме ги и за имената им, за да ти обадим и напишем имената на главните от тях.
11 (X)Те ни отговориха с такива думи: ние сме раби на Бога на небето и земята и градим дом, който беше съграден много години преди това, – и великият цар Израилев го строи и довърши.
12 (Y)А когато бащите ни разгневиха Бога небесни, Той ги предаде в ръката на Навуходоносора, цар вавилонски, халдеец; той разруши тоя дом и пресели народа във Вавилон.
13 (Z)Но в първата година на Кира, цар вавилонски, цар Кир позволи да се построи тоя дом Божий;
14 (AA)още и съдовете на Божия дом, златни и сребърни, които Навуходоносор бе изнесъл из иерусалимския храм, и занесъл беше във вавилонския храм, – цар Кир изнесе от вавилонския храм и ги даде с брой на Шешбацара, когото назначи за областен началник,
15 и му каза: вземи тия съдове, па иди ги занеси в иерусалимския храм, и нека Божият дом се строи на своето място.
16 (AB)Тогава тоя Шешбацар дойде и тури основите на Божия дом в Иерусалим; оттогава и досега се строи и още не е свършен.
17 И тъй, ако е на царя благоугодно, нека потърсят в дома на царските съкровища, там във Вавилон, наистина ли цар Кир е позволил да се гради тоя дом Божий в Иерусалим, и нека ни допратят царската воля върху това.
20 (A)В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3 Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4 И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5 И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6 (B)След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7 пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а – свита отделно на едно място.
8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9 (C)защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10 Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
11 (D)А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12 и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13 И те ѝ казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14 (E)Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15 Иисус ѝ казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16 Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“ което значи Учителю.
17 (F)Иисус ѝ казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18 Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това ѝ казал.
19 (G)А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20 (H)И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 (I)А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22 И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23 (J)На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
24 А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
25 (K)Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27 После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 (L)Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
30 (M)И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
31 (N)А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.