Old/New Testament
13 (A)В осемнайсетата година от царуването на Иеровоама се възцари Авия над Иуда;
2 (B)той царува три години в Иерусалим; майка му се казваше Михаия, дъщеря Уриилова, от Гива. И Авия води война с Иеровоама.
3 (C)Авия изкара на война войска от храбри люде четиристотин хиляди души отбрани, а Иеровоам излезе против него на бой с осемстотин хиляди души, тъй също отбор юнаци.
4 И застана Авия навръх планина Цемараим, една от Ефремовите планини, и каза: чуйте ме, Иеровоаме и всички израилтяни!
5 Не знаете ли, че Господ, Бог Израилев, даде Давиду царството над Израиля навеки, нему и на синовете му, според солния (вечен) завет?
6 (D)Но бе въстанал Иеровоам, син на Навата, раб на Давидовия син Соломона, и се възбунтува против господаря си.
7 И събраха се около него люде долни, развратници и се укрепиха против Ровоама, сина Соломонов; а Ровоам беше млад и със слабо сърце и не устоя насреща им.
8 (E)И сега вие мислите да устоите против царството Господне, що е в ръцете на Давидовите синове, защото сте голямо множество и защото имате златни телци, които Иеровоам ви направи за богове.
9 (F)Не вие ли изгонихте свещениците Господни, синовете Ааронови, и левитите, и си поставихте свещеници, каквито са у народите на другите земи? Всякой, който идва за свое посвещение с телец и седем овена, той става у вас свещеник на лъжебоговете.
10 А у нас – Господ е наш Бог; ние не сме Го оставили, и Господу служат като свещеници синовете Ааронови, и левитите са при своята работа.
11 (G)И изгарят Господу всесъжения всяка сутрин и всяка вечер, и благовонно кадиво, слагат хлябовете един върху други на чиста трапеза и палят златния светилник и кандилцата му, за да горят всяка вечер, защото ние пазим наредбата на Господа, нашия Бог, а вие сте Го оставили.
12 (H)И ето, нам начело е Бог и Неговите свещеници и гръмогласните тръби, за да гърмят против вас. Синове Израилеви! не воювайте с Господа, Бога на вашите отци, защото няма да успеете.
13 В туй време Иеровоам проводи засада зад тила им, тъй че сам беше пред иудеите, а засадата – зад тях.
14 (I)И кога се озърнаха иудеите, – ето им битка отпред и отзад; и викнаха към Господа, а свещениците затръбиха с тръби.
15 И нададоха вик иудеите. И когато иудеите завикаха, Бог порази Иеровоама и всички израилтяни пред Авия и Иуда.
16 И синовете Израилеви удариха на бяг пред иудеите; и Бог ги предаде в ръцете им.
17 Авия и народът му ги люто поразиха; и паднаха от Израиля петстотин хиляди отбор юнаци.
18 (J)Тогава синовете Израилеви се смириха, а синовете Иудини станаха силни, защото се уповаваха на Господа, Бога на отците си.
19 (K)Авия гони Иеровоама и му отне градовете: Ветил и подчинените нему градове, Иешана с подчинените нему градове и Ефрон с подчинените нему градове.
20 И Иеровоам не се съвзе вече в дните на Авия. Господ го порази, и той умря.
21 Авия пък се усили; взе си четиринайсет жени и роди двайсет и два сина и шестнайсет дъщери.
22 (L)Другите дела на Авия, постъпките му и словата му са описани в записките на пророк Ада.
14 (M)И почина Авия при отците си и го погребаха в Давидовия град. Вместо него се възцари син му Аса. В негови дни земята беше спокойна десет години.
2 (N)Аса вършеше, каквото беше добро и угодно в очите на своя Господ Бог:
3 (O)той премахна жертвениците на чуждите богове и оброчищата, строши статуите и изсече дъбравите;
4 и заповяда на иудеите да потърсят Господа, Бога на отците си, и да изпълняват закона (Му) и заповедите;
5 и премахна от всички градове Иудини оброчищата и статуите на слънцето. И царството беше спокойно при него.
6 И понеже беше спокойна земята, той построи крепости в Иудея; той не воюва през ония години, защото Господ му бе дал спокойствие.
7 И каза на иудеите: да съградим тия градове и да ги обиколим със стени и кули, с порти и заворки; земята е още наша, защото ние потърсихме Господа, нашия Бог; ние Го потърсихме и Той ни даде спокойствие от всички страни. И почнаха да градят, и успяваха.
8 Военната сила на Аса беше: от Иудино коляно триста хиляди въоръжени с щитове и копия, от Вениаминово коляно двеста и осемдесет хиляди юнаци, въоръжени с щитове и стрелящи с лък.
9 (P)И дигна се против тях Зарай, етиопец, с хиляда хиляди войска и триста колесници, и стигна до Мареша.
10 Излезе Аса насреща му, и се наредиха за битка в Цефатската долина при Мареша.
11 (Q)Викна Аса към Господа, своя Бог, и рече: Господи, нали е в Твоя сила да помагаш на силни и слаби? Тогава помогни нам, Господи, Боже наш, защото ние на Тебе се уповаваме и в Твое име излязохме против това множество, Господи, Ти си наш Бог: да не бъде човек посилен от Тебе.
12 (R)И Господ порази етиопци пред Аса и пред Иуда, и етиопци побягнаха.
13 Аса пък и народът с него ги гони до Герар; етиопци паднаха толкова, че ни един не остана жив, защото бяха поразени пред Господа и пред неговото войнство. И събраха твърде голяма плячка.
14 (S)И разрушиха всички градове около Герар, защото ужас от Господа връхлетя върху им; и разграбиха всички градове и изнесоха от тях твърде голяма плячка.
15 Разрушиха и пастирските колиби, откараха много стада дребен добитък и ка мили, и се върнаха в Иерусалим.
12 (A)Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
2 (B)Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
3 Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
4 Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
5 защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
6 (C)Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
7 А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
8 (D)Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13 (E)взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15 (F)„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.
16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
25 (G)Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
26 (H)Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.