Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Old/New Testament

Each day includes a passage from both the Old Testament and New Testament.
Duration: 365 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Четвърта Царства 19-21

19 (A)Когато чу това, цар Езекия раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в дома Господен.

(B)И прати Елиакима, началника на двореца, писаря Севна и по-старите свещеници, покрити с вретища, при Амосовия син пророк Исаия.

(C)Те му казаха: тъй говори Езекия: ден за скръб, за наказание и за срам е тоя ден; защото младенците дойдоха до отвора на майчината утроба, но родилна сила няма.

Може би Господ, Бог твой, ще чуе всички думи на Рабсака, когото господарят му асирийският цар прати да хули живия Бог и да безчести с думи, каквито чу Господ, Бог твой. Затова отправи молитва за останалите, които са още живи.

(D)Слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,

и рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.

(E)Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.

Върна се Рабсак и намери асирийския цар, че воюва против Ливна, защото беше чул, че оня бил потеглил от Лахис.

(F)Чу царят и за етиопския цар Тирхак; за него му казаха: ето, той излезе да се удари с тебе. И пак проводи пратеници при Езекия да кажат:

10 (G)тъй кажете на иудейския цар Езекия: нека те не лъже твоят Бог, Комуто се уповаваш, мислейки, че Иерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Нали си чувал, какво направиха асирийските царе с всички земи, като ги туриха под заклятие, – та ти ли ще оцелееш?

12 (H)Боговете на ония народи, които бащите ми съсипаха, избавиха ли ги? Избавиха ли Гозан, и Харан, и Рецеф, и синовете на Еден, който е в Таласар?

13 Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, на Ена и на Ива?

14 (I)Тогава Езекия взе писмото от ръцете на пратениците, прочете го, отиде в дома Господен, и го разгърна Езекия пред лицето Господне;

15 (J)и молеше се Езекия пред лицето Господне и казваше: Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти един си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.

16 (K)Наклони, Господи, ухото Си и чуй (ме); отвори, Господи, очите Си и поглед ни, и чуй думите на Сенахирима, който е пратил да хулят (Тебе,) живия Бог!

17 Наистина, о, Господи, царете асирийски съсипаха народите и земите им,

18 и нахвърлиха боговете им в огън, но това не бяха богове, а изделие на човешки ръце, – дърво и камък, затова ги и изтребиха.

19 (L)И сега, Господи Боже наш, избави ни от ръцете му, и всички земни царства ще познаят, че Ти, Господи, си Бог един.

20 (M)Тогава Исаия, син Амосов, прати да кажат на Езекия: тъй говори Господ, Бог Израилев: чух онова, за което ти Ми се моли против асирийския цар Сенахирим.

21 (N)Ето словото, що Господ изрече за него: ще те презре, ще се присмее над тебе девствената Сионова дъщеря, подире ти ще поклати глава дъщерята Иерусалимска.

22 Кого кореше и хулеше ти? И против кого издигна глас и тъй високо дигна очи? Против Светия Израилев!

23 (O)Чрез твоите пратеници ти хулеше Господа и казваше: с многото си колесници се качих на планинските височини, по хълбоците на Ливан, изсякох високите му кедри и прекрасните му кипариси и стигнах до най-крайното му пристанище, в гъстака на градината му;

24 (P)изкопах и пих чужда вода, и пресуших със стъпалата на нозете си всички египетски реки.

25 (Q)Нима не си чувал, че Аз отдавна съм сторил това, в стародавни дни съм го предначертал, а сега го изпълних, чрез туй, че ти опустошаваш укрепени градове, пре обръщайки в купища развалини?

26 (R)И жителите им изнемогнаха, треперят и се срамуват. Те станаха като полска трева и крехък злак, като растлини по покривите и припламнало жито преди да изкласи.

27 Седнеш ли, излезеш ли, или влезеш, Аз всичко зная; зная и дързостта ти против Мене.

28 (S)За твоята дързост против Мене и задето гордостта ти достигна до ушите Ми, ще туря халката Си в твоите ноздри и юздата Сив твоите уста, и ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.

29 (T)И ето ти личба (Езекие): яжте тая година изникналото от паднало зърно, догодина – самораслото, а на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.

30 И оцелялото в Иудиния дом, останалото пак ще пусне корен отдолу и ще даде плод отгоре,

31 (U)защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и спасеното – от Сион планина. Ревността на Господа Саваота ще нат прави това.

32 Затова тъй говори Господ за асирийския цар: той няма да влезе в тоя град, няма да хвърли в него стрела, няма да пристъпи с щит към него и няма да насипе окоп против него.

33 По същия път, по който е дошъл, ще се върне, и няма да влезе в тоя град, говори Господ.

34 (V)Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида.

35 (W)И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето – все мъртви тела.

36 Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия.

37 (X)И когато се кланяше в дома на Нисроха, своя бог, убиха го с меч синовете му Адрамелех и Шарецер, а сами избягаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

20 (Y)В ония дни се Разболя Езекия на смърт; и дойде при него Амосовият син пророк Исаия и му каза: тъй говори Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш.

Обърна се (Езекия) с лицето си към стената и се помоли Господу, думайки:

(Z)о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно.

Исаия още не беше излязъл от средния двор, и биде слово Господне към него:

върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: тъй говори Господ, Бог на твоя отец Давид: чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, Аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома Господен;

(AA)и ще прибавя към дните ти петнайсет години, и ще избавя от ръцете на асирийския цар тебе и тоя град, и ще защитя тоя град зарад Себе Си и зарад Моя раб Давида.

(AB)И каза Исаия: вземете смачкани смокини. И взеха, и наложиха на цирея; и той оздравя.

(AC)Езекия каза на Исаия: каква е личбата, че Господ ще ме изцери и че на третия ден ще ида в дома Господен?

(AD)Исаия отговори: ето ти личба от Господа, че ще изпълни Господ словото, що е изрекъл: напред ли да иде сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала?

10 И каза Езекия: лесно е да се помести сянката десет стъпала напред; не, нека се върне сянката десет стъпала назад.

11 (AE)Викна пророк Исаия към Господа, и Гой върна сянката назад десет стъпала по Ахазовите стъпала, по които се спускаше.

12 (AF)В онова време вавилонският цар Беродах Баладан, син на Баладана, прати писма и подаръци на Езекия, защото бе чул, че Езекия бил болен.

13 (AG)Езекия, като изслуша пратениците, показа им клетовете си, среброто и златото, и ароматите, и скъпоценните масла, и цялата си оръжница и всичко, що се намираше в съкровищниците му; не остана нищо, което да не им показа Езекия в дома си и в цялото си владение.

14 Пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: какво говориха тия люде, и откъде дойдоха при тебе? Езекия отговори: от далечна земя дойдоха те, от Вавилон.

15 (AH)Исаия пак попита: какво видяха те в дома ти? Езекия отговори: видяха всичко, що е в моя дом; не остана нищо, което да не им покажа в съкровищниците си.

16 Тогава Исаия рече на Езекия: чуй словото Господне:

17 (AI)ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти доднес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане, говори Господ.

18 Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.

19 (AJ)И Езекия каза на Исаия: добро е словото Господне, което ти изрече. И продължи: да бъде мир и доброчестина през моите дни!

20 (AK)Останалото за Езекия, за всичките му подвизи, как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, е описано в летописите на иудейските царе.

21 И почина Езекия при отците си, и вместо него се възцари син му Манасия.

21 (AL)Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет години; майка му се казваше Хефциба.

(AM)Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ бе прогонил пред лицето на Израилевите синове.

(AN)Той отново издигна оброчищата, които баща му Езекия бе унищожил, въздигна жертвеници на Ваала и направи дъбрава, както стори израилският цар Ахав; кланяше се на всичкото небесно войнство и му служеше;

(AO)и съзида жертвеници в дома Господен, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще туря името Си.

Той съгради жертвеници за цялото небесно войнство в двата двора на дома Господен;

(AP)прекара през огън сина си, гадаеше и врачуваше; набави си извиквачи на мъртъвци и магьосници и извърши много неугодно пред очите на Господа, за да Го разгневи.

(AQ)Той направи истукан на Астарта и го постави в дома, за който Господ бе говорил на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който Аз избрах измежду всички Израилеви колена, турям името Си навеки;

(AR)и занапред няма да оставя ногата на Израиля да излезе из земята, която съм дал на отците им, само ако те залягат да постъпват според всичко онова, що съм заповядал, и според целия закон, който им даде Моят раб Мойсей.

(AS)Но те не послушаха; и Манасия ги разврати дотам, че те постъпваха по-лошо и от ония народи, които Господ бе изтребил отпред лицето на Израилевите синове.

10 (AT)И говори Господ чрез Своите раби пророците, и каза:

11 (AU)задето иудейският цар Манасия извърши тия гнусотии, по-лоши от всичко онова, що вършиха аморейци, които бяха преди него, и вкара Иуда в грях със своите идоли,

12 (AV)затова тъй говори Господ, Бог Израилев.: ето, ще напратя върху Иерусалим и върху Иуда такова зло, че който чуе за него, ще му писнат и двете уши;

13 (AW)и ще простра над Иерусалим мерилната връв на Самария и отвеса на Ахавовия дом, и ще изтрия Иерусалим тъй, както изтриват паница, – изтриват я и я захлупват;

14 ще отхвърля остатъка от Моя дял и ще ги предам в ръцете на враговете им, и те ще бъдат разграбени и плячкосани от всичките си неприятели,

15 (AX)задето вършеха, каквото беше неугодно пред очите Ми и Ме разгневяваха от оня ден, в който отците им излязоха из Египет, дори доднес.

16 (AY)А при това Манасия проля и твърде много невинна кръв, та напълни с нея Иерусалим открай докрай, освен своя грях, дето въвлече Иуда в грях, да върши неугодно пред очите Господни.

17 (AZ)Останалото за Манасия и за всичко, що е той извършил, и за греховете му, с които е съгрешил, е описано в летописите на иудейските царе.

18 (BA)И почина Манасия при отците си, и биде погребан в градината при дома му, в градината на Уза. И вместо него се възцари син му Амон.

19 (BB)Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим две години; майка му се казваше Мешулемет, дъщеря на Харуца, от Ятба.

20 (BC)Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, тъй, както вършеше баща му Манасия:

21 ходеше тъкмо по същия път, по който ходеше баща му; служеше на идолите, на които служеше баща му, и им се кланяше;

22 (BD)той остави Господа, Бога на отците си, и не ходеше по пътя Господен.

23 (BE)Амоновите слуги направиха съзаклятие против него и убиха царя в дома му.

24 (BF)Ала народът на страната изби всички съзаклятници против цар Амона; и народът на страната възцари вместо него сина му Иосия.

25 (BG)Останалото за Амона, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.

26 (BH)И погребаха го в гробницата му, в градината на Уза. И вместо него се възцари син му Иосия.

Иоан 4:1-30

(A)Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,

– макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –

остави Иудея и отиде пак в Галилея.

А трябваше да мине Той през Самария.

(B)И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.

Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.

Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.

Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

(C)Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

10 (D)Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?

12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

13 Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

16 Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.

17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;

18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.

20 (E)Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.

21 Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.

22 (F)Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.

23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.

24 (G)Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.

26 Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.

27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?

28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:

29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?

30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.