Old/New Testament
Елкана и Анна – родителите на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.
2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.
3 (B)Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.
4 (C)И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;
5 (D)а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.
6 (E)А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.
7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)
8 (F)Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9 (G)А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)
10 (H)И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.
11 (I)И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.
13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.
14 И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.
15 (J)А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.
16 (K)Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.
17 (L)Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18 (M)А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 (N)И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.
20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[a]; защото си каза: От Господа го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21 (O)След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.
22 (P)Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.
23 (Q)Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.
24 (R)И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
25 (S)След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.
26 (T)А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.
27 (U)За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.
28 (V)Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено[b] на Господа. И тя се поклони там на Господа.
Молитвата на Анна
2 (W)Тогава Анна се помоли:
Развесели се сърцето ми в Господа;
въздигна се рогът ми чрез Господа;
разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
защото се развеселих в спасението Ти.
2 (X)Няма друг свят, какъвто е Господ;
защото няма друг освен Теб,
нито канара като нашия Бог.
3 (Y)Не продължавайте да говорите горделиво;
да не излезе високомерие от устата ви;
защото Господ е Бог на знание
и от Него се претеглят делата.
4 (Z)Лъковете на силните се строшиха;
а немощните се препасаха със сила.
5 (AA)Ситите се пазариха да получат хляб;
а гладните престанаха да гладуват.
Дори и неплодната роди седем,
а многодетната изнемощя.
6 (AB)Господ умъртвява и съживява;
сваля в ада[c] и извежда.
7 (AC)Господ осиромашава човека и Той го обогатява.
Смирява човека и го въздига.
8 (AD)Въздига бедния от пръстта
и възвисява сиромаха от бунището,
за да ги постави да седнат между князете
и да наследят славен престол.
Защото стълбовете на земята са на Господа,
Който и постави на тях вселената.
9 (AE)Ще пази стъпките на светиите Си;
а нечестивите ще погинат в тъмнината;
понеже със сила няма да надделее човек.
10 (AF)Противниците на Господа ще бъдат сломени,
ще гръмне от небето против тях;
Господ ще съди краищата на земята
и ще даде сила на царя Си,
ще въздигне рога на помазаника Си.
Служението на Самуил пред Господа
11 (AG)Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на Господа пред свещеника Илий.
12 (AH)А Илийевите синове бяха лоши хора, които не познават Господа.
13 Тези свещеници постъпваха спрямо народа така: когато някой принасяше жертва, докато се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка
14 и я забождаше в тенджерата или котела, в котлето или гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израилтяни, които идваха там.
15 (AI)Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово.
16 И ако човекът му отговореше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила.
17 (AJ)Така грехът на тези младежи беше много голям пред Господа; защото хората се отвращаваха от Господнята жертва.
18 (AK)А Самуил слугуваше пред Господа – дете, препасано с ленен ефод.
19 (AL)Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
20 (AM)А Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тази жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те се върнаха у дома си.
21 (AN)И Господ посети Анна; и тя зачеваше и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.
22 (AO)А когато Илий остаря, разбра за всичко, което правели синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.
23 Тогава той им каза: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши неща от целия този народ.
24 Недейте така, синове мои, защото не са добри слуховете, които чувам. Вие карате Господния народ да стават престъпници.
25 (AP)Ако човек съгреши пред друг човек, ще се помолят на Бога за него[d]. Но ако някой съгреши пред Господа, кой ще се моли за него? Но синовете му не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.
26 (AQ)А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа, и на хората.
Съдбата на дома на Илий
27 (AR)Тогава при Илий дойде един Божий човек и му каза: Така каза Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във фараоновия дом?
28 (AS)И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на жертвеника Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън от израилтяните?
29 (AT)Ако е така, защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се угоявате с по-доброто от всички приноси на народа Ми Израил?
30 (AU)Затова Господ, Израилевият Бог, каза: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене довека; но сега Господ казва: Далеч от Мене! Защото онези, които славят Мене, тях ще прославя и Аз, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени.
31 (AV)Ето, идват дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти.
32 (AW)И сред всички блага, които ще се дават на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение[e]; и няма да има старец в дома ти довека.
33 А онзи от твоите, когото не премахна от жертвеника Си, ще бъде изнуряване в очите ти и огорчение на душата ти; и всички внуци в дома ти ще умират на средна възраст.
34 (AX)Това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес, ще ти бъде като знамение. В един ден ще умрат и двамата.
35 (AY)И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.
36 (AZ)А всеки, който остане в твоя дом, ще идва да му се кланя за малко пари и за един хляб и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.
Призоваване на Самуил за пророк
3 (BA)А в онези дни, когато детето Самуил слугуваше на Господа пред Илий, слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение.
2 (BB)В онова време, когато Илий лежеше на мястото си (а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда)
3 (BC)и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, където беше Божият ковчег, а Самуил си беше легнал,
4 Господ повика Самуил. А той отговори: Ето ме.
5 И се завтече при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отвърна: Не съм те викал; върни се и си легни. И Самуил отиде и си легна.
6 А Господ извика още веднъж: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, сине мой; върни се и си легни.
7 (BD)Самуил не познаваше още Господа и слово от Господа не му се беше откривало.
8 И Господ повика Самуил за трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? Тогава Илий разбра, че Господ е повикал детето.
9 Затова Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И така, Самуил отиде и си легна.
10 И Господ дойде и застана, и извика, както преди това: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил отговори: Говори, защото слугата Ти слуша.
11 (BE)Тогава Господ каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който го чуе, ще му писнат ушите.
12 (BF)В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му. Ще започна и ще завърша.
13 (BG)Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, за което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги спря.
14 (BH)Затова се заклех относно Илийевия дом, че беззаконието на Илийевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос.
15 А Самуил лежа до сутринта и после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже за видението на Илий.
16 Обаче Илий повика Самуил и каза: Самуиле! Сине мой! А той отговори: Ето ме.
17 (BI)Илий попита: Какво слово ти говори Господ? Не го крий от мене, моля. Така да ти направи Бог – да! – и повече да прибави, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.
18 (BJ)Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И Илий каза: Той е Господ; нека стори каквото Му е угодно.
19 (BK)А Самуил растеше и Господ беше с него, и Господ не остави неизпълнена нито една от неговите думи.
20 (BL)И целият Израил от Дан до Вир-савее разбра, че Самуил беше потвърден[f] за Господен пророк.
21 (BM)И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуил в Сило чрез слово от Себе Си. И Самуиловите думи се разнасяха[g] по целия Израил.
Излекуването на обладания от бесове
26 (A)И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.
28 Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.
29 Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.
30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 (B)И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.
32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.
35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.
36 А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен[a] обладаният от бесове.
37 (C)И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна.
38 (D)А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите:
39 Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.
Възкресяването на дъщерята на Яир
40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 (E)И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му,
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.
43 (F)И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой,
44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.
45 (G)И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?.
46 (H)Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.
48 А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49 (I)Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
52 (J)И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 (K)Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55 (L)И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.