Old/New Testament
3 (A)Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
2 (B)Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3 (C)Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
4 Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
5 (D)загради ме и обиколи с горчила и теглила;
6 (E)тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
7 (F)обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
8 и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
9 (G)с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
10 (H)Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
12 (I)изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
13 устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
14 (J)Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
15 (K)Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
16 (L)разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
17 И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
18 (M)и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
19 Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
20 (N)Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
21 Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
22 (O)по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
23 (P)то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
24 (Q)Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
25 (R)Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
26 Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 (S)Добре е човеку, кога носи иго на младини.
28 (T)Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
29 Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;
30 (U)подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
31 (V)понеже не навеки оставя Господ.
32 (W)Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
33 Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
34 Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
35 кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36 кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
37 Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?
38 (X)Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
39 (Y)За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
40 (Z)Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42 (AA)ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45 (AB)смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 (AC)Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял.
48 (AD)Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
50 (AE)докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
51 (AF)Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
52 (AG)Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
53 (AH)захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.
55 (AI)Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
58 Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
59 Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
62 речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
63 Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
64 (AJ)Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;
65 прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
66 (AK)преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!
4 (AL)Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища.
2 (AM)Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!
3 Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;
4 (AN)езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.
5 (AO)Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.
6 (AP)Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.
7 Князете ѝ бяха в нея по чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;
8 (AQ)а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.
9 Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.
10 (AR)Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.
11 (AS)Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.
13 (AT)Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.
15 „Отстранете се, нечисти!“ викаха им; „отстранете се, отстранете се, не се допирайте“; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: „тях няма да ги има вече!“
16 (AU)Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.
17 Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.
18 (AV)А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.
19 (AW)Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.
20 (AX)Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.
21 (AY)Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.
22 (AZ)Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.
5 (BA)Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2 (BB)нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници;
3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4 (BC)Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5 Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.
6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 (BD)Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8 (BE)Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.
10 (BF)Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11 (BG)Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски.
12 (BH)Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15 (BI)Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.
16 (BJ)Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17 (BK)От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19 (BL)Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20 (BM)Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21 (BN)Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?
19 (A)И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,
20 (B)който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,
21 (C)и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 (D)нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;
23 нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;
24 и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,
25 (E)като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.
26 (F)Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,
27 (G)а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.
28 (H)Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,
29 колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30 (I)Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.
31 (J)Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!
32 Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,
33 ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;
34 (K)защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.
35 (L)И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.
36 Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;
37 защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.
38 (M)А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“.
39 Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.