Old/New Testament
46 Слово Господне, което биде към пророк Иеремия за езическите народи:
2 (A)за Египет, за войската на фараона Нехао, египетски цар, която беше при река Ефрат в Кархамис и която разби Навуходоносор, вавилонски цар, в четвъртата година на Иоакима, Иосиев син, иудейски цар.
3 (B)Гответе щитове и копия и влизайте в битка;
4 (C)оседлавайте коне и възсядайте, конници, и нареждайте се в шлемове; острете копия, надявайте брони.
5 (D)А защо, гледам, те се уплашиха и се обърнаха назад? юнаците им са разбити и бягат, без да поглеждат назад: отвред ужас, казва Господ.
6 Не ще убегне бързоногият, и не ще се избави юнакът; на север, при река Ефрат, ще се спънат и ще паднат.
7 Кой се подига като река, и като потоци се вълнуват водите му?
8 Подига се Египет като река, и като потоци се развълнуваха водите му, и казва: ще се подигна и ще покрия земята, ще погубя града и жителите му.
9 (E)Възсядайте коне и припкайте с колесници, излизайте, юнаци, етиопци и ливийци, въоръжени с щит, и лидийци, които държите и опъвате лъкове;
10 (F)защото тоя ден е за Господа, Бога Саваота, ден за отмъщение, за да отмъсти на враговете Си; и меч ще пояжда, ще се насити и ще се опие с кръвта им; защото това ще бъде за Господа, Бога Саваота, жертвен принос в северната земя, при река Ефрат.
11 (G)Иди в Галаад и вземи балсам, дево, египетска щерко; напусто ще трупаш лекарства – изцеление за тебе няма.
12 Чуха народите твоята посрама, и твоят писък изпълни земята; защото юнак се с юнак удари, и двамата заедно паднаха.
13 Слово, което Господ рече на пророка Иеремия за нашествието на Навуходоносора, вавилонски цар, за да порази Египетската земя:
14 (H)известете в Египет, и обадете в Магдол, обадете в Ноф и в Тафнис; кажете: „стани и готви се, защото меч пояжда твоите околности!“
15 Защо твоят юнак е свален? – Не устоя, защото Господ го погна.
16 Той умножи падащите, дори падаха един върху друг и думаха: „ставай да си вървим при нашия народ в родната си земя – далеч от пагубния меч“.
17 А там викат: „фараонът, царят на Египет, се смути; той пропусна уреченото време“.
18 (I)Жив съм Аз, казва Царят, Комуто името е Господ Саваот: както е Тавор всред планините и както е Кармил край морето, тъй бездруго ще дойде той.
19 Готви си нужното за преселване, щерко – Египетска жителко, защото Ноф ще бъде опустошен, разорен, та не ще остане нито един жител.
20 Египет е прекрасна телица; но гибел иде, иде от север.
21 (J)И наемниците му сред него са като угоени телци, – и сами удариха на бяг, побягнаха всички, не устояха, защото дойде върху им техният гибелен ден, времето да ги посетя.
22 Гласът му съска като на змия; те идат с войска, ще дойдат върху него с брадви като дървари;
23 ще изсекат леса му, казва Господ, защото те са безчетни; те са повече от скакалци, и брой нямат.
24 Посрамена е дъщерята Египетска, предадена е в ръцете на северния народ.
25 (K)Господ Саваот, Бог Израилев, казва: ето, Аз ще посетя Амона, който е в Но, фараона и Египет, боговете му и царете му, фараона и ония, които нему се надяват;
26 и ще ги предам в ръцете на ония, които искат душата им, и в ръцете на Навуходоносора, вавилонски цар, и в ръцете на рабите му; но след това той ще бъде населен, както и в предишни дни, казва Господ.
27 (L)А ти не бой се, рабе Мой Иакове, и не се плаши, Израилю: защото, ето, Аз ще те избавя от далечната земя, и семето ти – от земята на плена им; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва.
28 (M)Не бой се, рабе Мой Иакове, казва Господ, защото Аз съм с тебе; Аз ще изтребя всички народи, при които те прогоних, но тебе не ще изтребя; а само ще те накажа с мярка; но ненаказан не ще те оставя.
47 (N)Слово Господне, което биде към пророк Иеремия, за филистимци, преди фараонът да съсипе Газа.
2 (O)Тъй казва Господ: ето, подигат се от север води, ще се обърнат на буен поток и ще потопят земята и всичко, що я изпълня, града и живеещите в него; тогава ще викнат людете и ще заридаят всички обитатели на страната.
3 (P)От шумния тропот на копитата на силните му коне и от тропота на колесниците му, от тътнежа на колелата му бащите не ще обърнат поглед към децата си, защото ръцете им ще отпаднат
4 (Q)от оня ден, който ще дойде да изтреби всички филистимци, да отнеме от Тир и Сидон всички останали техни помощници, защото Господ ще разори филистимци, остатък от остров Кафтор.
5 Оплешивя Газа, гине Аскалон, остатък от долината им.
6 Докога ще сечеш, о, мечо Господен! кога ще се успокоиш? върни се в ножницата си, престани и почини си.
7 Но как да си починеш, когато Господ даде заповед против Аскалон и против морския бряг? Натам го Той насочи.
6 Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,
2 на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.
3 И това ще направим, ако Бог позволи.
4 (A)Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
5 и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
6 (B)са отпаднали, – не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.
7 Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;
8 (C)а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
9 От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
10 (D)Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
11 А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12 за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
13 (E)Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
14 (F)думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“.
15 (G)И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
16 (H)Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
17 (I)Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18 та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19 (J)която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20 (K)където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.