Old/New Testament
37 (A)Вместо Иехония, Иоакимов син, царуваше Седекия, Иосиев син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в Иудейската земя.
2 (B)Ни той, ни слугите му, нито народът на страната не слушаха думите на Господа, които Той говори чрез пророк Иеремия.
3 (C)Цар Седекия изпрати Иехухала, Селемиев син, и свещеник Софония, Маасеев син, при пророк Иеремия да кажат: „помоли се зарад нас на нашия Господ Бог“.
4 Иеремия тогава още свободно влизаше и излизаше всред народа, защото не бяха го още затворили в тъмница.
5 (D)Между това фараоновата войска излезе из Египет, и халдейци, които обсаждаха Иерусалим, като се научиха за това, оттеглиха се от Иерусалим.
6 И биде слово Господне към пророк Иеремия:
7 (E)тъй казва Господ, Бог Израилев: тъй кажете на иудейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: ето, фараоновата войска, която ви дойде на помощ, ще се върне в земята си, в Египет;
8 а халдейци пак ще дойдат и ще воюват против тоя град, ще го превземат и ще го изгорят с огън.
9 Тъй казва Господ: не лъжете себе си, думайки: „бездруго ще си отидат от нас халдейци“, защото не ще си отидат;
10 дори да разбиехте и цялата войска на халдейци, които воюват против вас, и да останеха у тях само ранени, то и те биха станали, всеки от шатрата си, и биха изгорили с огън тоя град.
11 И в това време, когато халдейската войска се оттегли от Иерусалим, поради фараоновата войска,
12 Иеремия тръгна от Иерусалим, да иде в земята Вениаминова, като се измъкваше оттам между народа.
13 Но когато той беше във Вениаминови порти, тамошният началник на стражата, на име Иреия, син на Селемия, Ананиев син, задържа пророка Иеремия и рече: „ти искаш да бягаш при халдейци ли?“
14 Иеремия отговори: лъжа е това; аз не искам да бягам при халдейци. Но Иреия го не послуша, хвана Иеремия и го заведе при князете.
15 (F)Князете се разгневиха на Иеремия, биха го и го затвориха в тъмница, в къщата на писаря Ионатана, защото я бяха направили тъмница.
16 Когато Иеремия влезе в тъмницата и в избата и там престоя много дни, –
17 цар Седекия прати и го взе. И царят го питаше в дома си тайно, думайки: „няма ли слово от Господа?“ Иеремия отговори: „има“, и прибави: „ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар“.
18 Тогава Иеремия каза на цар Седекия: „какво съгреших пред тебе, пред слугите ти и пред тоя народ, та ме хвърлихте в тъмница?
19 и де са вашите пророци, които ви пророкуваха, думайки: „вавилонският цар не ще дойде против вас и против тая земя?“
20 И сега чуй, господарю мой, царю, нека бъде приета молбата ми пред твоето лице; не ме връщай в къщата на писаря Ионатана, за да не умра там“.
21 Тогава цар Седекия заповяда да затворят Иеремия в стражарницата, и му даваха по късче хляб на ден от улицата на хлебарите, докле се не свърши всичкият хляб в града. И тъй остана Иеремия в стражарницата.
38 И чуха Сафатия, Матанов син, Годолия, Пасхоров син, Юхал, Селепиев син, и Пасхор, Малхиев син, думите, които Иеремия изрече към народа, като казваше:
2 (G)„тъй казва Господ: който остане в тоя град, ще умре от меч, глад и мор; а който отиде при халдейци, ще бъде жив, и неговата душа ще му бъде вместо плячка, и той ще остане жив.
3 (H)Тъй казва Господ: бездруго тоя град ще бъде предаден в ръцете на войската на вавилонския цар, и той ще го превземе“.
4 (I)Тогава князете казаха на царя: „тоя човек да бъде предаден на смърт, защото прави да отслабват ръцете на войниците, които остават в тоя град, ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото тоя човек желае не добруване на тоя народ, а злощастие“.
5 И рече цар Седекия: „ето, той е във ваши ръце, защото царят нищо не може да направи против вас“.
6 Тогава хванаха Иеремия и го хвърлиха в ямата на Малхия, царев син, която беше в стражарницата, и пуснаха Иеремия с въже; в ямата нямаше вода, а само тиня, и Иеремия потъна в тинята.
7 (J)И чу Авдемелех Етиопец, един от скопците, които се намираха в царския дом, че хвърлили Иеремия в ямата; а царят тогава седеше при Вениаминови порти.
8 И излезе Авдемелех из царския дом и каза на царя:
9 „господарю мой, царю! зле сториха тия люде, като постъпиха тъй с пророк Иеремия, когото хвърлиха в ямата; той ще умре там от глад, защото в града вече няма хляб“.
10 Царят заповяда на Авдемелеха Етиопеца и каза: „вземи със себе си оттук трийсет човека и извлечи пророк Иеремия от ямата, докле не е умрял“.
11 Авдемелех взе людете със себе си и влезе в царския дом под клетовете, и взе оттам вехти непотребни дрипи и вехти непотребни парцали и ги пусна с въже в ямата при Иеремия.
12 И рече Авдемелех Етиопец на Иеремия: „подложи тия вехти хвърлени дрипи и парцали под мишниците на ръцете си, под въжето“. И Иеремия направи тъй.
13 И потеглиха Иеремия с въжето и изтеглиха го из ямата; и остана Иеремия в стражарницата.
14 Тогава цар Седекия прати, та повика при себе си Иеремия, при третия вход на дома Господен; и рече царят на Иеремия: „ще те попитам нещо; не скривай нищо от мене“.
15 И рече Иеремия на Седекия: „ако ти открия, не ще ли ме предадеш на смърт? и ако те посъветвам, ти не ще ме послушаш“.
16 И закле се тайно цар Седекия на Иеремия, думайки: „жив Господ, Който ни сътвори душата, няма да те предам на смърт и няма да те предам в ръцете на тия люде, които искат душата ти“.
17 Тогава Иеремия рече на Седекия: „тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: ако отидеш при князете на вавилонския цар, душата ти ще остане жива, и тоя град не ще бъде с огън изгорен, и ти ще бъдеш жив, и домът ти;
18 (K)ако пък не отидеш при князете на вавилонския цар, тоя град ще бъде предаден в ръцете на халдейци, и те с огън ще го изгорят, и ти не ще избегнеш от ръцете им“.
19 И рече цар Седекия на Иеремия: „боя се от иудеите, които минаха към халдейци, да не би халдейци да ме предадат в ръцете им, та тия да се поругаят с мене“.
20 (L)И рече Иеремия: „не ще те предадат; послушай гласа Господен за това, което ти говоря, и добре ще ти бъде, и жива ще бъде душата ти.
21 Ако пък не пожелаеш да отидеш, ето словото, което ми откри Господ:
22 (M)ето, всички жени, останали в дома на иудейския цар, ще бъдат отведени при князете на вавилонския цар, и ще рекат: „тебе те излъгаха и ти надвиха твоите приятели; нозете ти потънаха в тиня, и те бягаха от тебе“, –
23 (N)и всички твои жени и твои деца ще отведат при халдейци, и ти не ще избегнеш от ръцете им; а ще бъдеш грабнат от ръката на вавилонския цар и ще направиш тоя град да бъде с огън изгорен“.
24 И рече Седекия на Иеремия: „никой не бива да знае тия думи, и тогава ти не ще умреш;
25 и ако ли чуят князете, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: „кажи ни, що говори на царя, не крий от нас, и ние не ще те умъртвим, – и онова, що ти говори царят“,
26 то кажи им: аз представих пред лицето на царя моята молба, да ме не връща в дома на Ионатана, за да не умра там“.
27 И дойдоха всички князе при Иеремия и питаха го, и той им отговори тъкмо според думите, които царят бе заповядал да каже, и те мълком го оставиха, защото не узнаха казаното на царя.
28 И остана Иеремия в стражарницата до деня, в който Иерусалим биде превзет. И Иерусалим биде превзет.
39 (O)В деветата година на Седекия, иудейски цар, в десетия месец, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, с цялата си войска до Иерусалим, и го обсадиха.
2 А в единайсетата година на Седекия в четвъртия месец, в деветия ден на месеца, градът биде превзет.
3 И влязоха в него князете на вавилонския цар, – Нергал-Шарецер, Самгар-Нево, Сарсехим, началник на скопците, Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички други князе на вавилонския цар и се разположиха до средните порти.
4 Когато Седекия, иудейски цар, и всички военни люде ги видяха, – побягнаха, и през нощта излязоха из града през царската градина, през портите между двете стени, и тръгнаха по пътя към равнината.
5 (P)Но халдейската войска се спусна подире им; и достигнаха Седекия в иерихонските равнини; хванаха го и заведоха при вавилонския цар Навуходоносора в Ривла, в земята Емат, дето той произнесе съд над него.
6 (Q)И вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му, и всички иудейски велможи закла вавилонският цар;
7 (R)а на Седекия извади очите и го обкова в окови, за да го отведе във Вавилон.
8 (S)Дома на царя и домовете на народа халдейци изгориха с огън и разрушиха иерусалимските стени.
9 А остатъка от народа, който остана в града, и отметниците, които минаха към него, и другия останал народ Навузардан, началник на телопазителите, пресели във Вавилон.
10 (T)А бедните от народа, които нямаха нищо, Навузардан, началник на телопазителите, остави в Иудейската земя и даде им още тогава лозя и ниви.
11 А за Иеремия Навуходоносор, вавилонски цар, даде такава заповед на Навузардана, началник на телопазителите:
12 „вземи го, имай грижи за него, и недей му прави нищо лошо, а постъпвай с него тъй, както той ти каже“.
13 И прати Навузардан, началник на телопазителите, и Навузазван, началник на скопците, и Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички князе на вавилонския цар
14 (U)пратиха и взеха Иеремия от стражарницата и го повериха на Годолия, син на Ахикама, син на Сафана, да го отведе дома си. И той остана да живее между народа.
15 Когато Иеремия още беше затворен в тъмничния двор, биде към него слово Господне:
16 (V)иди, речи на Авдемелеха Етиопеца: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще изпълня думите Си за тоя град за зло, а не за добро нему, и те ще се сбъднат в оня ден пред твоите очи;
17 но тебе ще избавя в оня ден, казва Господ, и не ще бъдеш предаден в ръцете на людете, от които се боиш.
18 (W)Аз ще те избавя, и ти няма да паднеш от меч, и душата ти ще ти остане вместо плячка, защото се на Мене упова, каза Господ.
3 (A)Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;
2 (B)Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей – в целия Му дом.
3 (C)Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;
4 защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.
5 И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.
6 (D)А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.
7 (E)Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му,
8 (F)да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,
9 дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.
10 Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.
11 (G)Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“.
12 Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.
13 (H)Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;
14 (I)защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,
15 (J)докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“.
16 (K)Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.
17 Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?
18 А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?
19 И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.