Old/New Testament
Откъде идва властта на Исус
(Мат. 21:23-27; Мк. 11:27-33)
20 Един ден Исус беше в храма, поучаваше хората и им съобщаваше Благата вест за Божието царство. Главните свещеници заедно със законоучителите и старейшините дойдоха при него 2 и го попитаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш всичко това? Кой ти я даде?“
3 Исус им отговори: „Аз също ще ви задам един въпрос. Кажете ми: 4 Йоановото кръщение от Бога ли беше или от хората?“
5 Те започнаха да обсъждат помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ 6 Ако пък кажем: „От хората“, целият народ ще ни убие с камъни, защото вярва, че Йоан е пророк.“ 7 Затова отговориха: „Не знаем.“
8 Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша всичко това.“
Бог изпраща своя Син
(Мат. 21:33-46; Мк. 12:1-12)
9 После Исус започна да разказва следната притча: „Един човек засадил лозе, дал го под наем на лозари и заминал за дълго. 10 Когато дошло време за гроздобер, той изпратил един от слугите си при лозарите, за да получи своя дял от реколтата. Но те го набили и го изгонили с празни ръце. 11 Тогава изпратил друг слуга. Но и към него лозарите се отнесли грубо, набили го и го изгонили с празни ръце. 12 Изпратил трети слуга, когото лозарите също наранили и изхвърлили. 13 Тогава стопанинът на лозето си казал: „Какво да правя? Ще изпратя своя любим син. Може би към него ще се отнесат с уважение.“ 14 Но когато видели сина му, лозарите си казали: „Това е наследникът. Да го убием, за да стане лозето наше!“ 15 И те изхвърлили сина от лозето и го убили.
След всичко това какво ще направи с тях собственикът на лозето? 16 Ще дойде и ще убие тези лозари, а след това ще даде лозето на други.“
Като чуха това, хората казаха: „Дано това никога да не се случи!“ 17 Но Исус ги погледна и каза: „Какво тогава означава Писанието:
„Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
стана крайъгълен камък“?(A)
18 Който падне върху този камък, ще се разбие на парчета и ако този камък падне върху някого, ще го смаже.“
19 Законоучителите и главните свещеници искаха да хванат Исус още в този момент, защото разбраха, че тази притча се отнася за тях, но се страхуваха от народа.
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:15-22; Мк. 12:13-17)
20 Затова изчакваха удобен момент да го заловят. Те изпратиха при него шпиони, които се преструваха на искрени, за да се хванат за някоя негова дума и да го предадат на пълномощията и властта на губернатора. 21 И така, тези хора попитаха Исус: „Учителю, знаем, че това, което казваш и поучаваш, е правилно, че си безпристрастен към хората и вярно поучаваш истината за Божия път. 22 Кажи ни, редно ли е да плащаме данък на цезаря или не?“
23 Но Исус знаеше, че се опитват да го подведат и им каза: 24 „Дайте ми един динарий. Чии са това изображение и това име?“ Те отговориха: „На цезаря.“
25 Исус им каза: „Тогава давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“
26 Те не можаха с хитрост да накарат Исус да каже нещо пред хората, което би могло да се използва против него, и смаяни от отговора му, млъкнаха.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center