Read the New Testament in 24 Weeks

Предимството на Новия Завет пред Стария Завет

3 ^(A)Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда – както някои – от препоръчителни писма до вас или от вас? ² Вие сте нашата препоръка, написана в сърцата ни, която четат и разбират всички хора. ^3 (B)Ясно е, че сте препоръка от Христос, подготвена чрез нашето служение, написана не с мастило, а с Духа на живия Бог – не върху каменни скрижали, а върху скрижалите на човешките сърца.

⁴ Такава убеденост в Бога имаме чрез Христос – ⁵ не че самите ние сме способни да измислим нещо като лично наше, а защото нашата способност е от Бога, ⁶ Който ни е дал способност да бъдем служители на Новия Завет – не на буквата, а на духа. Защото буквата убива, а духът животвори. ^7 (C)А щом като служението на Мойсеевия закон^[a], издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно, ⁸ как няма да е още по-бляскаво служението на духа? ⁹ Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава. ¹⁰ При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко. ¹¹ Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.

¹² Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост, ^13 (D)а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно. ¹⁴ Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос. ¹⁵ И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца. ¹⁶ Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля. ¹⁷ А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата. ^18 (E)Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа.

Божията помощ в делото на благовестието

4 Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме, ^2 (F)а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. ³ Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите, ⁴ които не вярват и на които божеството на този свят^[b] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога. ⁵ Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус. ^6 (G)Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.

⁷ Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша. ⁸ Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, ⁹ гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. ¹⁰ Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. ^11 (H)Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, ¹² така че смъртта действа у нас, а животът – у вас. ^13 (I)И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, ^14 (J)като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. ^15 (K)Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.

¹⁶ Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, ¹⁷ понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. ^18 (L)Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.