Read the New Testament in 24 Weeks
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
6 Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:
9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, 10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
20 понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.
23 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
2 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
7 така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
9 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,
13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
15 Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?
17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.