Read the New Testament in 24 Weeks

3 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

² Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

³ и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

⁴ Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

⁵ Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

⁶ Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

⁷ Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

⁸ как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

⁹ Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

¹⁰ (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

¹¹ Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

¹² И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

¹³ и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

¹⁴ Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

¹⁵ А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

¹⁶ но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

¹⁷ А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,

¹⁸ А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

4 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

² но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

³ Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

⁴ за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

⁵ (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

⁶ Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

⁷ А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁸ Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

⁹ гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

¹⁰ Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

¹¹ Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

¹² Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

¹³ А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

¹⁴ понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

¹⁵ Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

¹⁶ Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

¹⁷ Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

¹⁸ които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.