New Testament in a Year

Исус е арестуван

(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53)

18 След като се помоли, Исус излезе заедно с учениците си и отиде на другия край на долината Кедрон. Там имаше градина, в която той и учениците му влязоха.

² Юда, предателят, също знаеше това място, защото Исус често се срещаше там с учениците си. ³ Той отиде в градината, водейки след себе си група римски войници и стражи на храма, изпратени от главните свещеници и фарисеите. Те бяха въоръжени и носеха фенери и факли.

⁴ Исус предварително знаеше всичко, което щеше да му се случи. Той пристъпи напред и попита: „Кого търсите?“

⁵ Отговориха му: „Исус от Назарет.“

Той им каза: „Аз съм.^[a]“ (Юда, предателят, стоеше сред тях.) ⁶ Когато Исус им каза „Аз съм“, те се отдръпнаха назад и паднаха на земята.

⁷ Той отново ги попита: „Кого търсите?“

„Исус от Назарет“ — отвърнаха те.

⁸ Исус отговори: „Казах ви, че това съм аз и след като търсите мен, оставете тези хора да си вървят.“ ⁹ (Той каза това, за да се изпълнят думите му: „Не изгубих нито един от онези, които ми даде.“)

¹⁰ Тогава Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо. (Името на слугата беше Малх.) ¹¹ Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Нима не трябва да изпия чашата, която Отец ми даде?“

Исус е отведен пред Анна

(Мат. 26:57-58; Мк. 14:53-54; Лк. 22:54)

¹² Тогава римските войници, хилядникът и юдейските стражи арестуваха Исус, вързаха го ¹³ и го отведоха първо при Анна — тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година. ¹⁴ (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)

Петър се отрича от Исус

(Мат. 26:69-70; Мк. 14:66-68; Лк. 22:55-57)

¹⁵ Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника. ¹⁶ Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре. ¹⁷ Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“

Той й отговори: „Не, не съм!“

¹⁸ Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.