New Testament in a Year

¹⁷ А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

¹⁸ Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

¹⁹ защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

²⁰ прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

²¹ защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

²² Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

²³ Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

²⁴ и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.

²⁵ Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

²⁶ Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

²⁷ Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

²⁸ Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹ защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

³⁰ По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

³¹ Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

³² А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³³ Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³⁴ Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.