New Testament in a Year

²³ И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

²⁴ А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

²⁵ Ти чрез Светия Дух, <говорещ> чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

²⁶ Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".

²⁷ Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

²⁸ за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

²⁹ И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

³⁰ докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

³¹ И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

³² А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един <от тях> не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

³³ И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

³⁴ Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

³⁵ и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

³⁶ Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

³⁷ като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.