New Testament in a Year
31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.
32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне.
37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
41 И още мнозина повярваха поради неговото учение;
42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света.
43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.
44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.
47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51 И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.
54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.