New Testament in a Year
18 (A)По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
19 Те отговориха и рекоха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.
20 (B)Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.
21 Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,
22 (C)като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
23 (D)А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.
25 (E)Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?
26 (F)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
27 Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
28 (G)Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29 И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30 И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31 (H)като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32 (I)А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.
34 Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35 (J)И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36 И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.