New Testament in a Year

6 И една събота, [първата след втория <ден на пасхата>], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

² А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

³ Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

⁴ как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

⁵ И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

⁶ И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

⁷ И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

⁸ Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

⁹ Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

¹⁰ И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

¹¹ А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

¹² През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¹³ И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

¹⁴ Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

¹⁵ Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

¹⁶ Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

¹⁷ И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

¹⁸ <тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

¹⁹ И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

²⁰ И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

²¹ Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

²² Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

²³ възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

²⁴ Но горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

²⁵ Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

²⁶ Горко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.