New Testament in a Year
ПРИТЧИ ЗА НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО
Притча за сеяча
13 (A)В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.
2 (B)И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.
3 (C)И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 (D)А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 (E)Който има уши да слуша, нека слуша.
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 (F)А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 (G)Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.
14 (H)Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи:
„С уши ще чувате, а никак няма да разберете;
и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 (I)Защото сърцето на тези хора е закоравяло.
И с ушите си трудно чуват,
и очите си затвориха;
да не би да видят с очите си
и да чуят с ушите си,
и да разберат със сърцето си,
и да се обърнат,
и Аз да ги изцеля.“
16 (J)А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.
17 (K)Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 (L)А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.
19 (M)При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.
20 (N)А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 (O)корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.
22 (P)А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[a] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Притча за житото и плевелите
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.
30 (Q)Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.